НДСВ – ТЪМНА САКСКОБУРГГОТСКА ПРИКАЗКА

Не знам дали някой си спомня за първата от поредиците статии, с които си позволих да се надявам на вашето внимание, за да споделя някои горчиви, но целебни истини. Тогава обявих война на всички шарлатани, продавачи на евтини илюзии и безполезни духовни и материални дрънкулки, които сквернят българската земя и съзнанието на народа ни. Независимо в каква област плетат своите лъжи и заблуди измамниците, дали в окултизма, морала или политиката. Продължавам и ще продължавам тази своя война с поредната битка. Предполагам, че не всички, които четат тези материали са щастливи и не всички ги одобряват. Боя се, че това няма за мен особено значение и едва ли ще ме спре. Духовният дълг, който съм поела е да воювам, доколкото мога, със злото, наивността ни, самозаблудите и опасността от гибелни за народа ни пътеки. Целта ми е да отворя очите на колкото мога повече хора, дори и от светлината на истината да ги заболи. Не мразя лично никого и не бих искала да наранявам никого, но ако от словото ми последват рани, така да бъде! На война като на война… Днес ще ви разкажа една много тъжна и мрачна приказка, приказка, която няма щастлив край. А дали ще се превърне в “приказка без край”, в наше национално проклятие, зависи от всички нас.
Имало едно време един беден, нещастен и озлобен народ. Добри и трудолюбиви били хората, но уморени и измъчени от тираните. До гуша им дошло от затягане на коланите, мизерия, крадливи и подли като плъхове политици, гавра с тяхното достойнство. И защото това е народът български, упорито вярвал, че чудото, спасението, мистичната помощ свише и магията могат да дойдат само отвън. Нали близо 50 години живот в затворена кошара ни внуши да вярваме, че всичко, което е вносно, е добро. Затова решихме, че е мъдро да си внесем управник от Испания, а и, точно както подобава на приказките, “вносният” политик беше цар. Дори не допускахме, че точно плъховете на потъващия ни национален кораб отдавна, много отдавна се бяха спазарили с героя за това триумфално завръщане. Така, заедно с началото на хилядолетието, у нас пристигна Симеон Борисов Сакскобургготски. Напразно шепата разумни хора се мъчеха да отрезвят останалите, напразно демокрации, постигнали повече опит и мъдрост по пътя си ни предупреждаваха и съветваха да бъдем предпазливи. Напразно ни молеха деликатно да проучим човека, преди да го посрещнем с отворени обятия и да разберем, че политическият живот не е вълшебна приказка, нито фентъзи епос.
Въпреки всички усилия и съвети на международната общност, въпреки изявленията на интелигентни българи тук, в страната, народът видя в “Симеончо”, както умилено го наричаха, рицар на бял кон, който ще обезглави всички лами и над родния небосклон ще засияе златното слънце на доволството и изобилието. Където и да идеше, чакаха го екзалтирани тълпи. Биеха църковни камбани, а старици се мъчеха да целунат нозете му, спомняйки си със сълзи на очи как някога, при раждането му, двойките им станали на тройки. Девойки припадаха от вълнение, ако ги допуснеха в предизборните щабове на НДСВ, а на митингите му се извисяваше неземно красивият глас на Валя Балканска.
Спомням си, че в ония дни сънувах как над родното небе се рее лешояд с кървав клюн, а улиците пустеят. Виждах многобройните плакати на героя, а енергията, която бликаше от студените му очи, бе енергия на пресметливата и ненаситна алчност, псевдо аристократичното презрение към останалото “простолюдие”, цинизмът и злото. Опитвах се да споделя с хората своите усещания, тревоги и предчувствия. Срещах само възмущение, че хуля героя, ругатни и обиди. Едва не загубих някои добри приятели. Не обвинявам никого, защото всеки иска да си отдъхне за миг и да повярва, че животът е вълшебна приказка. Хората очакваха реки от мед и мляко, чудеса и сполука, край на тегобите, глада и страданията. Очакваха всичко това, защото жадуваха за капчица вяра, а лъжливите устни на фалшивия герой шепнеха сладки обещания.
Нека си припомним малко от медените му приказки, които, както добре разбирам сега, трябва да са били написани от някой друг. Човекът, все пак, успя да ги прочете гладко, без да се запъва:
“Десетилетия наред съм страдал заедно с вас за нашата съдба” – изрече той и стотици хиляди въздишаха умилено. Спомняха си за детето, прогонено някога в изгнание, за “кървавия четвъртък”, когато нещастното сираче загубило и чичо си от болшевишки куршум.
“Не е нито морално, нито политически оправдано, че, по европейските стандарти, повечето хора у нас, включително в селата и малките градове, живеят в мизерия, докато някои политици тънат в необяснимо охолство. Трябва почтеност. Почтеност във всичко!”
Кой народ не би се трогнал от такива слова? Хората вярваха, че най-сетне, на мястото на всички измамни и алчни чиновници, идва друг човек, светъл герой, който е преуспял и заможен, благородник и рицар и нито ще граби от държавната баница, нито ще позволи на другите да вършат това.
И, най-сетне, тарикатите, които имаха за задача да изградят образа на “добрия цар”, показаха достойни за уважение умения. Те знаеха, че хората са уморени да чакат някакво бъдеще неопределено, когато ще съзрем “светлината в тунела”. Още в песничката от нашата синя пролет се казваше “Нищо не ми обещавай за утре!”. Българите искаха яснота, точност, срокове. Така повярваха на икономически и политически абсурдния лозунг как царят ще оправи положението за осемстотин дни. Само шепа хора усетиха каква гавра е нелепото възклицание “вервайте ми”. Повечето клети, измъчени жени и мъже “верваха”, защото отчаяно се нуждаеха от вяра.
Настъпи ерата на циничното безсрамие и на наглите лъжи, която продължава и до днес. Преди това политиците, въпреки вродената наглост и алчност на повечето от тях, все пак имаха мъничко срам и към края на мандатите си се омърлушваха и ставаха по-смирени и тихи. Нищо такова не се случва вече, защото нашенските потомци на Макиавели получиха образцов учител по безсрамие.
Нека видим една малка част, една избирателна извадка от лъжите на Симеон за тия девет години. Ако се опитам да обхвана всички прояви на непочтеност и некоректност, демонстрирани от него и неговото обкръжение, трябва да изпиша няколко тома.
Първият мит, който рухна, беше тоя за огромната ерудиция и образованост на “царя”, за солидните му обществени и политически връзки, които щели да докарат в България инвестиции, от които да процъфти. Шепнеше се за богати арабски шейхове, дето щели да насочат към страната ни рога на изобилието. Представяхме си едва ли не камили, които ще преплуват океани и морета с барели петрол на гръб, за да ни помогнат. Чувахме как, покрай монархическите си роднини, Симеон щял да върти кабинети и правителства на малкия си пръст.
Първото, което ни впечатли е невероятния букет от тъпоумия, които избраникът ръсеше на публично място, бедният му речник, граничещ с кретенизъм. Отначало го извиняваха, че не владее български добре, но на единствения друг език, на който съм го чувала да говори, английски, речникът му е не по-малко оскъден и ограничен. В данните за героя се споменава как ползвал отлично английски, френски, немски, италиански и испански и, донякъде, португалски и арабски. Допускам, че наистина знае по 200- 300 думи на тия езици, не по-малко, отколкото на български. Но, бих казала, папагалите също могат да бъдат обучени да повтарят по няколко фрази на пет-шест езика, което не ги превръща в потомци на Айнщайн. Така, за да не изпъкват ниските ментални възможности на благородника, станахме “господари на мълчанието”.
Що се отнася до образованието, завършил е колеж в Александрия и лицей в Испания, учебни заведения, в които цветът на кръвта има по- голямо значение от броят на мозъчните клетки. Питам се, обаче, защо в доста безразличната към потомствената аристокрация система на САЩ “царят” не е преминал през престижната военна академия West point, а в някаква подобна в щата Пенсилвания и, при завършването си, е бил младши лейтенант? Питам се, също така, защо нямаме по-точни данни къде си е изкарвал хляба (пардон, черния хайвер) в периода 1962 г. – 1996 г. Говори се смътно и неопределено, че въртял някакъв бизнес в Испания и САЩ. С подобна кариера може да се похвали всеки пети в цивилизования свят. Казват, че бил “консултант” на различни фирми и банки в областта на банковото дело, продажбата на храни и т.н. Казано на прост български език, това си е нещо като търговски пътник. Изключвам, разбира се, банковото дело, защото, както ще видим по- късно, Симеон си “внесе” от Великобритания група мно…ого специални банкери.
Що се отнася до международните и монархически връзки на човека, не виждам да е било проявено към личността му кой знае какво уважение и внимание. Разбира се, при културни и светски събития, е получавал своята покана и винаги е присъствал, вероятно, за сметка на нашите данъци, защото истинските благородници държат на кръвта и толерират (в рамките на разумното) и своите черни овце. Никой не е видял, обаче, изгодни договори, инвестиции, дипломатически пробиви, заради знатното потекло на нашия премиер.
С едно, обаче, Симеон никак не ни изненада. Втурна се да върти бизнес на нашия гръб и да трупа дивиденти от държавната баница. Разбира се, не беше чак такъв глупак, че да го върши пряко и сам. Имаше си и още си има една добра фея в лицето на Милен Велчев, “финансовият гений”, който докара от Лондон. Чрез него реализира трансформацията на българския външен дълг при крайно неизгодни условия. Чрез него, в нарушение на всички закони, с обичайното и плоско оправдание за секретност, нае без конкурс в митниците Британската фирма “Кроун ейнджънс” на баснословна цена. Комисионни ли са мотивът или друга схема? Не знам. Но сделката определено е в заобикаляне на закона и не особено изгодна. Сред бизнес делата му са и приватизацията на “Булгартабак”, извършена в зоната на здрача, без капчица прозрачност, подписването на договора с ЕС за спиране на ядрените ни реактори, от който губим огромни средства, което стана след кратка мистериозна визита в Румъния, фактът, че държавната поръчка за магистрала “Тракия” се падна на един от синовете му, една загадъчно завишена цена за строеж на детска болница. За щастие, този проект бе спрян на време. Неговият верен оръженосец, Милен Велчев, получи наистина скромно възнаграждение за този куп оглозгани кокали от държавното богатство. Само верига хотели на името на брат му Георги и неотдавна оформена продажба на безценица на над 50% от парцела под хотел “Ропотамо” на фирма на същия този брат. Направо жълти стотинки!
Що се отнася до любимия народен герой, той донапълни купичката си, като се задейства реституцията на “царските” имоти. Ако наистина всички те бяха “царски”, нищо лошо. Само че значителна част от тях са били държавна собственост предоставяна на владетеля за временно безвъзмездно ползване. Как да повярваме в чистотата на това възстановяване, след като, неотдавна, се оказа, че по грешка били възстановени около 2,000 дка повече? Как да повярваме в справедливост и прозрачност на действията, след като някои имоти за били възстановявани на базата на крепостни актове, разписки и т.н., които нито един нормален съдебен или нотариален акт не би следвало да признае за достатъчно доказателство за собственост? Как да се чудим защо се носят мълви и легенди, че Симеон е предявил претенции и към връх Мусала, след като е толкова ненаситен, че действията му са отвъд нормалното човешко въображение? Сега, когато с тройната коалиция все още е на власт, заедно със сестра си е завел през лятото на 2006 г. граждански иск срещу държавата по чл. 108 от Закона за собствеността за двореца в Кричим. Ответник по делото е министъра на регионалното развитие и благоустройството. А познайте доколко добросъвестно ще оспори иска и ще защити държавните интереси! Изобщо, не виждам плячката на Сакскобурготски да е застрашена от нещо. За “имотите на царя” бе сформирана анкетна парламентарна комисия. Какво е свършила до сега? БСП лееха предизборни анатеми как щели да отнемат противозаконно възстановеното имущество, а сега управляват рамо до рамо с този народен герой. Мила родна картинка!
Все пак, за да бъде картината пълна и обективна, не е зле да видим какъв е авторитетът на Симеон Сакскобурготски в международен план. Имаме ли основание да повтаряме със слугинска разнеженост в какви среди го приемат и как, благодарение на него, за България знаят и говорят хора, които не са го правели преди? Ами, и да и не. Просто защото има различни видове слава и, вярвам, всички ние бихме се чувствали и по-горди, и по-щастливи без определен вид известност. През юни, 2006 г., например, избухна сериозен скандал, в който името на нашия герой бе замесено в предполагаеми корупционни схеми. Скандалът беше свързан с арестуването на първия братовчед на Симеончо, Виктор Емануил Савойски от италианските власти. Независимо от синята си кръв, той бе обвинен в престъпно сдружение с цел корупция на държавни служители, измами и използване на проститутки. Какво да се прави? В някои цивилизовани европейски държави демокрацията и спазването на закона не се влияят нито от произхода, нито от имотното състояние на човека. Виктор Емануил първоначално спомена името на Симеон Сакскобурготски, като на един от сподвижниците си в тези криминални деяния, въпреки че след това отрече казаното. Каквото и да мислим по въпроса, факт е поне, че проектът за безумно скъпата педиатрична болница бе съвместно дело на двамата братовчеди, а едва ли са се сдружили само за една сделка…
Оказа се, също така, че в международните среди Симеон не се ползва с чак толкова добър авторитет и ореолът му не е чак толкова лъскав, колкото бихме желали да вярваме ние. Като един от основните му пороци, се сочи хазартът, заради който проявявал склонност да трупа дългове и, преди да дойде на бял кон като наш рицар и герой, кредиторите му взели да стават доста нетърпеливи.
Привидно, другите мълви за връзки на Сакскобурготски с най – ретроградните и хардлайнерски кръгове на някогашното БКП звучаха доста абсурдно. Та нали комунистите някога са терзаели бащиното му сърце в ония страшни времена, когато Негово Величество Борис II е носел своята “корона от тръни”. Нали същите тия болшевики застреляха след фарсов процес чичо му Кирил? Нали той самият, заедно с майка си, е бил изгонен от страната ни от тях? Как тогава да допуснем, че храни симпатия и толерантност към подобни среди? Не знам как и защо, нито доколко парите могат да изкривят човешките ценности, съвест и възприятия, но има някои факти, които ми е трудно да си обясня по друг начин. Защо, преди завръщането на Симеон в българския политически живот, в Мадрид на преговори замина не друг, а Ахмед Доган, за който безспорно вече се знае, че е бивш сътрудник на Държавна сигурност? Защо със Сакскобурготски в България дойдоха, за да заемат възловите министерски постове, лица, свързани с кръгове в Англия, управляващи капитали, изнесени някога от другарите в ЦК? Защо най-приближен на “царя” стана Милен Велчев, за връзките и произхода на който се знае, че са от тези ултра болшевишки кръгове? Защо премиерът, който, все пак, би трябвало да държи на доброто име на своя кабинет, продължи да подкрепя усърдно Велчев, след скандала в яхтата на Иван Тодоров, Доктора, скандал открито свързващ кабинета с организираната престъпност? Защо, въпреки тържествените си обещания в обратна посока, Симеон влезе в коалиция с БСП? Ако намерите на всички тия въпроси отговори, които категорично да изключват възможността за такива връзки, много бих се радвала да ги зная. А, поне за някои хора, парите биха могли да бъдат твърде сериозен мотив, мотив по-силен от дълга на кръвта…
Едно от нещата, които ме възмущават най-искрено, е отношението на Сакскобурготски към родната природа. Не можеш да обичаш една земя, да я имаш за свята и да осакатяваш красотата й. В хилядите декари гори, реституирани на Симеон, става безпощадна сеч, а дървеният материал се извозва с камиони в Гърция. Нали на човека му трябват и джобни пари? Докато другите злочинства на белия рицар ще накърнят интересите на едно, най-много на две поколения, цената на поголовната сеч ще заплащат и правнуците ни. Гората рони зелени сълзи и всички сме виновни, защото сами докарахме на прага си нейния палач.
Най-сетне, нека споделя и друго: възмущението си от арогантността и надменното презрение на Симеон към народа, който го прие и го храни. Още при първата пресконференция, която даде като премиер, той задължи български журналисти да напуснат местата си, за да се настани там неговото семейство. Винаги се е отнасял надменно и презрително към медиите. Незачитането му на нашето достойнство покварява и смазва човешки личности. Не помните ли как един български интелигент си отряза мустаците, за да демонстрира лакейската си преданост към “царя”? Край Сакскобурготски бързо се сформира кръг от създания с безгръбначна същност и лакейски ливреи. Той изпълни пленарната зала с бивши манекенки, спортистки и други красавици, които превърна в машинки за гласуване и духът и интелектът на които бяха на такова ниво, че още през първата година на мандата им, доня Маргарита трябваше да ги съветва, когато са в парламента да си слагат чорапогащници. Човекът се чувстваше владетел и превърна законодателния ни орган в свита от свои фаворитки и лакеи. Накрая, с онова отегчено отвращение, което благородниците проявяват към крепостните си селяни, ни посъветва да “си сменим чипа”.
Всичко казано дотук е само малка част от облика на тоя, който се подигра с народната наивност и илюзии. Не изпитвам лоши чувства към него, нито омраза. Все пак, той е човешко същество. Затова се считам длъжна да предупредя него и неговото обкръжение да спрат със злочинствата си, докато е време. Нека Симеон се разкае за деянията си и да напусне страната, защото виждам над главата му да се трупат тъмни кармични облаци. Виждам как Бог го възмездява за гаврата със слабите, бедните и наивните. Повтарям, нека добре си помисли!
Време е добре да си помислим и ние самите. В едно Симеон май беше прав: в някои отношения трябва да си сменим чипа, за да оцелеем като народ в това страшно и свирепо време. Не бива да очакваме неволята да дойде и да ни помогне. Не следва да търсим рицар на бял кон и спасител отвън, защото тази наивност ще ни довърши. Просто се боя, че следващият обект на надежди и въжделения е един пожарникар с генералски пагони. Допуснем ли да ни завладее новият мит за спасителят в униформа, за мачото Бойко Борисов, ще бъдем окончателно загубени. Не бива да забравяме, че същият този герой продаде изгодно парцел и право на строеж на брата на Милен Велчев, че сигурно има не по-малко фирми от Доган и че не успя да се справи особено добре дори с управлението на един град.
Знам, че с подобни публикации няма да спечеля ничия симпатия и обич. Никой не обича да му разрушават илюзиите и мечтите. Но не държа да обичате мен, а да обичате себе си. Вгледайте се в лицата на съседите си, на хора, които наистина са страдали като вас и обичат Родината като вас. Нека борбата ви бъде за изцяло мажоритарна система, а не за заблуждаващи хибриди като модела на БСП. Борете се да отсечете не една глава на чудовището, защото ламята е многоглава. Трябва да подменим изцяло състава на политическия елит. Трябва да почистим от наслоилата се нечистотия и да пуснем в парламента слънце и въздух. Тогава и само тогава ще се почувстваме истински и свободни.
Паула Лайт – Това съм аз (It is me): http://PaulaLightVerity.blogspot.com

НДСВ-ТЪМНА САКСКОБУРГГОТСКА ПРИКАЗКА

Не знам дали някой си спомня за първата от поредиците статии, с които си позволих да се надявам на вашето внимание, за да споделя някои горчиви, но целебни истини. Тогава обявих война на всички шарлатани, продавачи на евтини илюзии и безполезни духовни и материални дрънкулки, които сквернят българската земя и съзнанието на народа ни. Независимо в каква област плетат своите лъжи и заблуди измамниците, дали в окултизма, морала или политиката. Продължавам и ще продължавам тази своя война с поредната битка. Предполагам, че не всички, които четат тези материали са щастливи и не всички ги одобряват. Боя се, че това няма за мен особено значение и едва ли ще ме спре. Духовният дълг, който съм поела е да воювам, доколкото мога, със злото, наивността ни, самозаблудите и опасността от гибелни за народа ни пътеки. Целта ми е да отворя очите на колкото мога повече хора, дори и от светлината на истината да ги заболи. Не мразя лично никого и не бих искала да наранявам никого, но ако от словото ми последват рани, така да бъде! На война като на война… Днес ще ви разкажа една много тъжна и мрачна приказка, приказка, която няма щастлив край. А дали ще се превърне в “приказка без край”, в наше национално проклятие, зависи от всички нас.
Имало едно време един беден, нещастен и озлобен народ. Добри и трудолюбиви били хората, но уморени и измъчени от тираните. До гуша им дошло от затягане на коланите, мизерия, крадливи и подли като плъхове политици, гавра с тяхното достойнство. И защото това е народът български, упорито вярвал, че чудото, спасението, мистичната помощ свише и магията могат да дойдат само отвън. Нали близо 50 години живот в затворена кошара ни внуши да вярваме, че всичко, което е вносно, е добро. Затова решихме, че е мъдро да си внесем управник от Испания, а и, точно както подобава на приказките, “вносният” политик беше цар. Дори не допускахме, че точно плъховете на потъващия ни национален кораб отдавна, много отдавна се бяха спазарили с героя за това триумфално завръщане. Така, заедно с началото на хилядолетието, у нас пристигна Симеон Борисов Сакскобургготски. Напразно шепата разумни хора се мъчеха да отрезвят останалите, напразно демокрации, постигнали повече опит и мъдрост по пътя си ни предупреждаваха и съветваха да бъдем предпазливи. Напразно ни молеха деликатно да проучим човека, преди да го посрещнем с отворени обятия и да разберем, че политическият живот не е вълшебна приказка, нито фентъзи епос.
Въпреки всички усилия и съвети на международната общност, въпреки изявленията на интелигентни българи тук, в страната, народът видя в “Симеончо”, както умилено го наричаха, рицар на бял кон, който ще обезглави всички лами и над родния небосклон ще засияе златното слънце на доволството и изобилието. Където и да идеше, чакаха го екзалтирани тълпи. Биеха църковни камбани, а старици се мъчеха да целунат нозете му, спомняйки си със сълзи на очи как някога, при раждането му, двойките им станали на тройки. Девойки припадаха от вълнение, ако ги допуснеха в предизборните щабове на НДСВ, а на митингите му се извисяваше неземно красивият глас на Валя Балканска.
Спомням си, че в ония дни сънувах как над родното небе се рее лешояд с кървав клюн, а улиците пустеят. Виждах многобройните плакати на героя, а енергията, която бликаше от студените му очи, бе енергия на пресметливата и ненаситна алчност, псевдо аристократичното презрение към останалото “простолюдие”, цинизмът и злото. Опитвах се да споделя с хората своите усещания, тревоги и предчувствия. Срещах само възмущение, че хуля героя, ругатни и обиди. Едва не загубих някои добри приятели. Не обвинявам никого, защото всеки иска да си отдъхне за миг и да повярва, че животът е вълшебна приказка. Хората очакваха реки от мед и мляко, чудеса и сполука, край на тегобите, глада и страданията. Очакваха всичко това, защото жадуваха за капчица вяра, а лъжливите устни на фалшивия герой шепнеха сладки обещания.
Нека си припомним малко от медените му приказки, които, както добре разбирам сега, трябва да са били написани от някой друг. Човекът, все пак, успя да ги прочете гладко, без да се запъва:
“Десетилетия наред съм страдал заедно с вас за нашата съдба” – изрече той и стотици хиляди въздишаха умилено. Спомняха си за детето, прогонено някога в изгнание, за “кървавия четвъртък”, когато нещастното сираче загубило и чичо си от болшевишки куршум.
“Не е нито морално, нито политически оправдано, че, по европейските стандарти, повечето хора у нас, включително в селата и малките градове, живеят в мизерия, докато някои политици тънат в необяснимо охолство. Трябва почтеност. Почтеност във всичко!”
Кой народ не би се трогнал от такива слова? Хората вярваха, че най-сетне, на мястото на всички измамни и алчни чиновници, идва друг човек, светъл герой, който е преуспял и заможен, благородник и рицар и нито ще граби от държавната баница, нито ще позволи на другите да вършат това.
И, най-сетне, тарикатите, които имаха за задача да изградят образа на “добрия цар”, показаха достойни за уважение умения. Те знаеха, че хората са уморени да чакат някакво бъдеще неопределено, когато ще съзрем “светлината в тунела”. Още в песничката от нашата синя пролет се казваше “Нищо не ми обещавай за утре!”. Българите искаха яснота, точност, срокове. Така повярваха на икономически и политически  абсурдния лозунг как царят ще оправи положението за осемстотин дни. Само шепа хора усетиха каква гавра е нелепото възклицание “вервайте ми”. Повечето клети, измъчени жени и мъже “верваха”, защото отчаяно се нуждаеха от вяра.
Настъпи ерата на циничното безсрамие и на наглите лъжи, която продължава и до днес. Преди това политиците, въпреки вродената наглост и алчност на повечето от тях, все пак имаха мъничко срам и към края на мандатите си се омърлушваха и ставаха по-смирени и тихи. Нищо такова не се случва вече, защото нашенските потомци на Макиавели получиха образцов учител по безсрамие.
Нека видим една малка част, една избирателна извадка от лъжите на  Симеон за тия девет години. Ако се опитам да обхвана всички прояви на непочтеност и некоректност, демонстрирани от него и неговото обкръжение, трябва да изпиша няколко тома.
Първият мит, който рухна, беше тоя за огромната ерудиция и образованост на “царя”, за солидните му обществени и политически връзки, които щели да докарат в България инвестиции, от които да процъфти. Шепнеше се за богати арабски шейхове, дето щели да насочат към страната ни рога на изобилието. Представяхме си едва ли не камили, които ще преплуват океани и морета с барели петрол на гръб, за да ни помогнат. Чувахме как, покрай монархическите си роднини, Симеон щял да върти кабинети и правителства на малкия си пръст.
Първото, което ни впечатли е невероятния букет от тъпоумия, които избраникът ръсеше на публично място, бедният му речник, граничещ с кретенизъм. Отначало го извиняваха, че не владее български добре, но на единствения друг език, на който съм го чувала да говори, английски, речникът му е не по-малко оскъден и ограничен. В данните за героя се споменава как ползвал отлично английски, френски, немски, италиански и испански и, донякъде, португалски и арабски. Допускам, че наистина знае по 200- 300 думи на тия езици, не по-малко, отколкото на български. Но, бих казала, папагалите също могат да бъдат обучени да повтарят по няколко фрази на пет-шест езика, което не ги превръща в потомци на Айнщайн. Така, за да не изпъкват ниските ментални възможности на благородника, станахме “господари на мълчанието”.
Що се отнася до образованието, завършил е колеж в Александрия и лицей в Испания, учебни заведения, в които цветът на кръвта има по- голямо значение от броят на мозъчните клетки. Питам се, обаче, защо в доста безразличната към потомствената аристокрация система на САЩ “царят” не е преминал през престижната военна академия West point, а в някаква подобна в щата Пенсилвания и, при завършването си, е бил младши лейтенант? Питам се, също така, защо нямаме по-точни данни къде си е изкарвал хляба (пардон, черния хайвер) в периода 1962 г. – 1996 г. Говори се смътно и неопределено, че въртял някакъв бизнес в Испания и САЩ. С подобна кариера може да се похвали всеки пети в цивилизования свят. Казват, че бил “консултант” на различни фирми и банки в областта на банковото дело, продажбата на храни и т.н. Казано на прост български език, това си е нещо като търговски пътник. Изключвам, разбира се, банковото дело, защото, както ще видим по- късно, Симеон си “внесе” от Великобритания група мно…ого специални банкери.
Що се отнася до международните и монархически връзки на човека, не виждам да е било проявено към личността му кой знае какво уважение и внимание. Разбира се, при културни и светски събития, е получавал своята покана и винаги е присъствал, вероятно,  за сметка на нашите данъци, защото истинските благородници държат на кръвта и толерират (в рамките на разумното) и своите черни овце. Никой не е видял, обаче, изгодни договори, инвестиции, дипломатически пробиви, заради знатното потекло на нашия премиер.
С едно, обаче, Симеон никак не ни изненада. Втурна се да върти бизнес на нашия гръб и да трупа дивиденти от държавната баница. Разбира се, не беше чак такъв глупак, че да го върши пряко и сам. Имаше си и още си има една добра фея в лицето на Милен Велчев, “финансовият гений”, който докара от Лондон. Чрез него реализира трансформацията на българския външен дълг  при крайно неизгодни условия. Чрез него, в нарушение на всички закони, с обичайното и плоско оправдание за секретност, нае без конкурс в митниците Британската фирма “Кроун ейнджънс” на баснословна цена. Комисионни ли са мотивът или друга схема? Не знам. Но сделката определено е в заобикаляне на закона и не особено изгодна. Сред бизнес делата му са и приватизацията на “Булгартабак”, извършена в зоната на здрача, без капчица прозрачност, подписването на договора с ЕС за спиране на ядрените ни реактори, от който губим огромни средства, което стана след кратка мистериозна визита в Румъния, фактът, че държавната поръчка за магистрала “Тракия” се падна на един от синовете му, една загадъчно завишена цена за строеж на детска болница. За щастие, този проект бе спрян на време. Неговият верен оръженосец, Милен Велчев, получи наистина скромно възнаграждение за този куп оглозгани кокали от държавното богатство. Само верига хотели на името на брат му Георги и неотдавна оформена продажба на безценица на над 50% от парцела под хотел “Ропотамо” на фирма на същия този брат. Направо жълти стотинки!
Що се отнася до любимия народен герой, той донапълни купичката си, като се задейства реституцията на “царските” имоти. Ако наистина всички те бяха “царски”, нищо лошо. Само че значителна част от тях са били държавна собственост предоставяна на владетеля за временно безвъзмездно ползване. Как да повярваме в чистотата на това възстановяване, след като, неотдавна, се оказа, че по грешка били възстановени около 2,000 дка повече? Как да повярваме в справедливост и прозрачност на действията, след като някои имоти за били възстановявани на базата на крепостни актове, разписки и т.н., които нито един нормален съдебен или нотариален акт не би следвало да признае за достатъчно доказателство за собственост? Как да се чудим защо се носят мълви и легенди, че Симеон е предявил претенции и към връх Мусала, след като е толкова ненаситен, че действията му са отвъд нормалното човешко въображение? Сега, когато с тройната коалиция все още е на власт, заедно със сестра си е завел през лятото на 2006 г. граждански иск срещу държавата по чл. 108 от Закона за собствеността за двореца в Кричим. Ответник по делото е министъра на регионалното развитие и благоустройството. А познайте доколко добросъвестно ще оспори иска и ще защити държавните интереси! Изобщо, не виждам плячката на Сакскобурготски да е застрашена от нещо. За “имотите на царя” бе сформирана анкетна парламентарна комисия. Какво е свършила до сега? БСП лееха предизборни анатеми как щели да отнемат противозаконно възстановеното имущество, а сега управляват рамо до рамо с този народен герой. Мила родна картинка!
Все пак, за да бъде картината пълна и обективна, не е зле да видим какъв е авторитетът на Симеон Сакскобурготски в международен план. Имаме ли основание да повтаряме със слугинска разнеженост в какви среди го приемат и как, благодарение на него, за България знаят и говорят хора, които не са го правели преди? Ами, и да и не. Просто защото има различни видове слава и, вярвам, всички ние бихме се чувствали и по-горди, и по-щастливи без определен вид известност. През юни, 2006 г., например, избухна сериозен скандал, в който името на нашия герой бе замесено в предполагаеми корупционни схеми. Скандалът беше свързан с арестуването на първия братовчед на Симеончо, Виктор Емануил Савойски от италианските  власти. Независимо от синята си кръв, той бе обвинен в престъпно сдружение с цел корупция на държавни служители, измами и използване на проститутки. Какво да се прави? В някои цивилизовани европейски държави демокрацията и спазването на закона не се влияят нито от произхода, нито от имотното състояние на човека. Виктор Емануил първоначално спомена името на Симеон Сакскобурготски, като на един от сподвижниците си в тези криминални деяния, въпреки че след това отрече казаното. Каквото и да мислим по въпроса, факт е поне, че проектът за безумно скъпата педиатрична болница бе съвместно дело на двамата братовчеди, а едва ли са се сдружили само за една сделка…
Оказа се, също така, че в международните среди Симеон не се ползва с чак толкова добър авторитет и ореолът му не е чак толкова лъскав, колкото бихме желали да вярваме ние. Като един от основните му пороци, се сочи хазартът, заради който проявявал склонност да трупа дългове и, преди да дойде на бял кон като наш рицар и герой, кредиторите му взели да стават доста нетърпеливи.
Привидно, другите мълви за връзки на Сакскобурготски с най – ретроградните и хардлайнерски кръгове на някогашното БКП звучаха доста абсурдно. Та нали комунистите някога са терзаели бащиното му сърце в ония страшни времена, когато Негово Величество Борис II е носел своята “корона от тръни”. Нали същите тия болшевики застреляха след фарсов процес чичо му Кирил? Нали той самият, заедно с майка си, е бил изгонен от страната ни от тях? Как тогава да допуснем, че храни симпатия и толерантност към подобни среди? Не знам как и защо, нито доколко парите могат да изкривят човешките ценности, съвест и възприятия, но има някои факти, които ми е трудно да си обясня по друг начин. Защо, преди завръщането на Симеон в българския политически живот, в Мадрид на преговори замина не друг, а Ахмед Доган, за който безспорно вече се знае, че е бивш сътрудник на Държавна сигурност? Защо със Сакскобурготски в България дойдоха, за да заемат възловите министерски постове, лица, свързани с кръгове в Англия, управляващи капитали, изнесени някога от другарите в ЦК? Защо най-приближен на “царя” стана Милен Велчев, за връзките и произхода на който се знае, че са от тези ултра болшевишки кръгове? Защо премиерът, който, все пак, би трябвало да държи на доброто име на своя кабинет, продължи да подкрепя усърдно Велчев, след скандала в яхтата на Иван Тодоров, Доктора, скандал открито свързващ кабинета с организираната престъпност? Защо, въпреки тържествените си обещания в обратна посока, Симеон влезе в коалиция с БСП? Ако намерите на всички тия въпроси отговори, които категорично да изключват възможността за такива връзки, много бих се радвала да ги зная. А, поне за някои хора, парите биха могли да бъдат твърде сериозен мотив, мотив по-силен от дълга на кръвта…
Едно от нещата, които ме възмущават най-искрено, е отношението на Сакскобурготски към родната природа. Не можеш да обичаш една земя, да я имаш за свята и да осакатяваш красотата й. В хилядите декари гори, реституирани на Симеон, става безпощадна сеч, а дървеният материал се извозва с камиони в Гърция. Нали на човека му трябват и джобни пари? Докато другите злочинства на белия рицар ще накърнят интересите на едно, най-много на две поколения, цената на поголовната сеч ще заплащат и правнуците ни. Гората рони зелени сълзи и всички сме виновни, защото сами докарахме на прага си нейния палач.
Най-сетне, нека споделя и друго: възмущението си от арогантността и надменното презрение на Симеон към народа, който го прие и го храни. Още при първата пресконференция, която даде като премиер, той задължи български журналисти да напуснат местата си, за да се настани там неговото семейство. Винаги се е отнасял надменно и презрително към медиите. Незачитането му на нашето достойнство покварява и смазва човешки личности. Не помните ли как един български интелигент си отряза мустаците, за да демонстрира лакейската си преданост към “царя”? Край Сакскобурготски бързо се сформира кръг от създания с безгръбначна същност и лакейски ливреи. Той изпълни пленарната зала с бивши манекенки, спортистки и други красавици, които превърна в машинки за гласуване и духът и интелектът на които бяха на такова ниво, че още през първата година на мандата им, доня Маргарита трябваше да ги съветва, когато са в парламента да си слагат чорапогащници. Човекът се чувстваше владетел и превърна законодателния ни орган в свита от  свои фаворитки и лакеи. Накрая, с онова отегчено отвращение, което благородниците проявяват към крепостните си селяни, ни посъветва да “си сменим чипа”.
Всичко казано дотук е само малка част от облика на тоя, който се подигра с народната наивност и илюзии. Не изпитвам лоши чувства към него, нито омраза. Все пак, той е човешко същество. Затова се считам длъжна да предупредя него и неговото обкръжение да спрат със злочинствата си, докато е време. Нека Симеон се разкае за деянията си и да напусне страната, защото виждам над главата му да се трупат тъмни кармични облаци. Виждам как Бог го възмездява за гаврата със слабите, бедните и наивните. Повтарям, нека добре си помисли!
Време е добре да си помислим и ние самите. В едно Симеон май беше прав: в някои отношения трябва да си сменим чипа, за да оцелеем като народ в това страшно и свирепо време. Не бива да очакваме неволята да дойде и да ни помогне. Не следва да търсим рицар на бял кон и спасител отвън, защото тази наивност ще ни довърши. Просто се боя, че следващият обект на надежди и въжделения е един пожарникар с генералски пагони. Допуснем ли да ни завладее новият мит за спасителят в униформа, за мачото Бойко Борисов, ще бъдем окончателно загубени. Не бива да забравяме, че същият този герой продаде изгодно парцел и право на строеж на брата на Милен Велчев, че сигурно има не по-малко фирми от Доган и че не успя да се справи особено добре дори с управлението на един град.
Знам, че с подобни публикации няма да спечеля ничия симпатия и обич. Никой не обича да му разрушават илюзиите и мечтите. Но не държа да обичате мен, а да обичате себе си. Вгледайте се в лицата на съседите си, на хора, които наистина са страдали като вас и обичат Родината като вас. Нека борбата ви бъде за изцяло мажоритарна система, а не за заблуждаващи хибриди като модела на БСП. Борете се да отсечете не една глава на чудовището, защото ламята е многоглава. Трябва да подменим изцяло състава на политическия елит. Трябва да почистим от наслоилата се нечистотия и да пуснем в парламента слънце и въздух. Тогава и само тогава ще се почувстваме истински и свободни.
Паула Лайт – Това съм аз (It is me): http://PaulaLightVerity.blogspot.com

АДВОКАТ НА ДЯВОЛА ИВАН КОСТОВ ИЛИ ПЛАТЕН МАНИПУЛАТОР Е ПАУЛА ЛАЙТ?

Вече осем години Иван Костов е просто един депутат в парламентарната група на малка опозиционна партия, но медиите- верни поданици на различни финансови клики и групировки не спират да бълват срещу него огън и жупел. Докато една личност олицетворява настоящата власт, това е не само здравословно и правилно, а и необходимо, за да имаме истинска демокрация. Самата аз често нападам с прекалено остър език Доган, Бойко Борисов, Станишев, Симеон. Буди тревога, обаче, когато един човек, който няма властовите лостове, за да се защити, системно и непрестанно бива превръщан в жертвен козел, върху който се прехвърлят всички грехове на племето ни. Костов е виновен за лошата и неизгодна приватизация; Костов е виновен за корупцията и организираната престъпност. Пак Костов е в дъното на разбиването на дясното политическо пространство. Може би, той стои и в основата на сушите, земетресенията, или глобалното затопляне.
За едни той бил комунист от средната номенклатура, внедрен за да унищожи синята идея. За други пък рушал етническия мир с отношението си към ДПС. За трети с твърдия си и краен антикомунизъм създавал поляризация в политическото битие и рушал парламентаризма и възможността за диалог и компромиси.
Знаете ли, просто съм учудена, че не се е явил пред кроткото ни и апатично посткомунистическо стадо с рога и опашка, преди да изчезне в произподнята сред сяра, пепелища и пламъци. Защо ли един- единствен човек толкова плаши както безличните парламентарни мравки, така и политическите хиени, лешояди и чакали? С какво Костов тревожи сънищата на днешната политическа върхушка? Толкова се боят от него, че, когато дойде краят на земните му дни, сигурно биха поискали да сложат катинар и на ковчега му.
Ще ви кажа, че на мен ми се повръща от такава злобна, постъпателна, упорита демонизация на един наш сънародник!
Искам да заявя следното: Иван Костов не е ангел, но не е и дявол! Той, разбира се, има своите грехове, но и своите добродетели. Нека започна от това какво НЕ Е Костов:
Не е бивш комунист, останал верен на марксистките идеи, префасонирани в Макиавелистки формат. Дори и в най-дълбокия тоталитарен мрак човекът е имал неприятности заради еретичните в онова време идеи за пазарна икономика и е бил посъветван да напусне преподавателската си позиция в Икономическия институт, “Карл Маркс”, след което постъпва като асистен по  в ВМЕИ “Ленин”.
Не е бил и не е агент на Държавна сигурност.
Допуснал е от криви и наивни политически сметки под носа му да се вихри безобразна корупция, но самият той не се е облагодетелствал от плодовете й нито пряко, нито чрез трети лица. Внимателно и отговорно проучих всички корупционни далавери, които приписват на него или на членове на семейството му.
Една от тях е историята с фондация “Сапио”. Тя датира от периода, когато е министър на финансите. Действително, налице е разрешение с неговия подпис, за чието полагане не си спомня, свързано с внос на безмитни стоки в страната от тази фондация. Това разрешение, обаче, нито е изведено по предвидения ред, нито носи дори печата на Министерство на финансите и недоумявам как е било използвано пред митническите власти. Наред с това, стоките са конфискувани навреме по нареждане на Костов и реално страната не е претърпяла нито лев загуба от случая. Наричат тази преписка наказателно – правния виц на България, защото вече дванадесет години стои на фаза предварителна проверка и нито се образува досъдебно производство, нито се прекратява по предвидения в закона ред. Използва се за тояга, която всяко ново правителство да размахва. Би следвало повече от десетилетие да бъде достатъчно време за разследващите органи да решат има ли престъпление или не. Впрочем, аз им съчувствам, защото изпълняват разнопосочни политически указания, вместо да ги оставят да си свършат работата спокойно и независимо.
Доста по-сложно е положението с приятелския кръг “Олимп”. Премиерът Костов и семейството му са обвинявани във връзки и общ интерес с така наречения приятелски кръг “Олимп”, групиран около собственика на столичния ресторант “Олимп”, Славчо Христов, шеф на СиБанк и “приятел на Костови”. Историята, в действителност, е следната:
През есента на 1996 г. в ресторант “Олимп” за пръв път се събира официалният елит на СДС (тогава в опозиция) във връзка с президентската кампания на Петър Стоянов и нейното финансиране. Да, същият този Петър, който разхождаше невестата си, Антонина, с частен самолет по света, който после разби СДС, който като президент взе принц Кирил за съветник, който канеше “великденчетата” на Симеон, западните юпита на червения капитал всяка година на събор в Родопите и усърдно подготвяше похода на мравките. Това невинно агънце! Срещата е организирана не от Иван Костов, а от Марио Тагарински и наистина е среща с представители на едрия бизнес като Красимир Стойчев, шефът на СИК, Красимир Маринов (големият Маргин), Евгения Калканджиева. В това мероприятие няма участие на Костов, нито на негови близки, въпреки че в последствие никой дори не споменава имената на истинските виновници, оказали се класически “сини мравки”.
През 1998 г. фирмата на Славчо Христов печели първите си търгове за летище София. В тази фирма, “Балканстрой инженеринг” работи братът на тогавашния министър на транспорта, Вилхелм Краус, Борис.  Синът му, Антон Краус, става съдружник на Славчо Христов във фирма на Христов / “Софтстрой комплект”- ООД.
През април, 2000 г. на Общо събрание на “БриБанк” Славчо Христов е избран за председател на надзорния съвет на банката. Официално притежава само 1,5 % от капитала, но неофициалната информация гласи, че чрез офшорни компании контролира повече от 40 %
Първата голяма приватизационна сделка е покупка на Златни пясъци, като купувач на 63,8% е капиталът на РМД “Златни пясъци”, финансирано от тази банка.
През май, 2000 г. Славчо Христов финансира две РМД, кандидатстващи за пет ВЕЦ , обединени в каскадите “Пиринска Бистрица” и “Санданска Бистрица”. Общата предложена сума е 65 милиона щ.д. Въпреки шумът около тази сделка, тя всъщност пропада.
През юни, 2000 г. става покупка на фалиралата Стопанска банка. БриБанк се  преименува  на СиБанк (Стопанска инвестиционна банка), а Георги Прохаски, съветник на вицепремиера Александър Божков, става изпълнителен директор на мястото на напусналия Красимир Ангарски. Близки до чиновници на тази банка РМД, финансирани от нея, купуват апетитни курорти.
През януари, 2001 г. НОИ решава да даде обслужването на половината от парите за пенсии на СиБанк.
Очевидно, всички тези факти говорят за заиграване на министри от кабинета на Костов и видни политици като Стоянов и Тагарински със сенчестия капитал, по-точно, със СИК, както пък важни политически фигури в БСП се заиграват с ВИС и формират кръга “Орион”, но никъде не се посочват индиции за пряка или косвена връзка на тези сделки с Иван Костов. Въпреки това, никой не обвинява в корупционни схеми и едно от тези лица, по-късно сини мравки и ренегати, допринесли за разцепване на СДС, а всеки спряга само и единствено премиера. Колко е удобно да се скриеш зад гърба на жертвен козел и да си останеш невинен!
Друга сага, драматично раздухана от медиите, е тази за фондация “Демокрация”.
Скандалът с фондация “Демокрация” започва през 2003г., двадесет дни преди местните избори същата година, с публикацията на руския сенчест бизнесмен , Майкъл Чорни, във вестник “Труд”. В нея изгоненият от Костов и от България мафиот обвинява бившия премиер, че през 2001 г., малко преди парламентарните избори, го бил изнудвал за пари.
Десет дни преди парламентарните избори през 2001 г., когато страната ни беше споходена от рядкото щастие да ни управлява Симеон, във фондацията постъпва дарение от 18 900 щ.д. с платени данъци от регистрирана в Кипър офшорна компания, “Ромент Трейдинг”. По-късно, кипърски адвокат на фирмата прави изявление, че е извършил банковия превод по нареждане на Майкъл Чорни. Самият Чорни намеква, че бил изнудван от фондацията. Фирмата е проверена от финансовото разузнаване и няма данни Чорни да е бил дарител. Четири години по-късно бизнесменът си признава, че е прехвърлил парите, за да злепостави Костов.
Не по-малко нелепа е историята с данъчните престъпления на съпругата на Костов във фондация “Бъдеще за България”. В трите ревизионни акта, съставени крайно некомпетентно, се съдържат факти, които абсурдно си противоречат. Въпреки жалкия изходен материал, жената преминава през целия пъкъл на едно предварително разследване, а прокуратурата внася в съда обвинителен акт. Съдът, разбира се, признава Костова за невинна, на база на събраните по делото доказателства и извършените съдебно-счетоводни експертизи.
Така, всеки от грозните компромати се пука като сапунен мехур, но зловонието, съмнението, демонизацията от страна на жалките, платени журналистически хрътки остава. Такива петна трудно се изтриват. Ако започнат да говорят, че сестра ти била лека жена, иди доказвай, че просто нямаш сестра!
Всичко това говори за предварително обмислени сценарии, за да не дойде отново на власт синьото правителство, да бъде изхвърлен Костов от политическата сцена и вовеки да бъдем управлявани от тройната коалиция или от техни създадени сателити.
Спомням си, когато по вестниците се появиха скандални “разкрития” за палата на Костов в Драгалевци. Проявих любопитството да видя този „палат“. Оказа се не много представителна триетажна къща, докарана до тухла. Както правим, когато успеем да си го позволим, всички ние тук, в България, по един етаж за щерките и семействата им и един – за старите. Когато се разгоря скандалът, още не беше изкаран и покрива.
Български финансист, който живее от двадесет и пет години във Виена, Стефан Краев и който ми позволи да го цитирам заяви: “Костов покрива своите и на семейството си потребности, но няма никакви капитали, съхранени за бъдещето.” Карал стар Мерцедес, който и една средно успяла мутра би сметнала за позор и се издържали благодарение на средствата от реституираните имоти на госпожа Костова.
Нека съпоставим всичко това с веригите от хотели на Георги Велчев, брат на Милен Велчев, финансовия министър на Симеон, който стана известен с пътешествието си в яхтата на наркотрафиканта Иван Тодоров, Доктора или с имотите, които си “възстанови” Симеон, или със скандалната сделка на сина му принц Кирил с магистрала “Тракия”. Нека не забравяме, че в момента управител на скандалната СиБанк, на мястото на Славчо Христов, е Цветелина, приятелката на генерал Бойко Борисов. И, все пак, никой не ги обвинява в корупция…
Вторият въпрос, на който ми се иска да се спрем, е направил ли е “дяволът” Костов и нещо добро.
Ами, тия от вас, които са достатъчно възрастни да си спомнят ясно 1996 г., ще ми повярват в какъв ужасен батак беше страната. Помня, че доларът се котираше за 3 000 лева, магазините бяха празни, а един мой познат продаде гаража си за около 2-3 милиона, с които, след като си погаси битовите задължения, храни семейството си само два- три месеца.
Може да не литнахме в бляскав подем, но нещата се стабилизираха. Въведе се валутен борд и, бавно, икономиката излезе от блатото и взе да живва.
Подобри се и международният авторитет на страната и се сложи начало на преговорите ни за влизане в НАТО и ЕС. По времето на Виденов, светът ни беше забравил, а на световната икономическа географска карта името ни никакво го нямаше.
Единствен Костов никога не отиде да коленичи в Москва.
Това, което, всъщност ми беше личен балсам на сърцето, беше фактът, че за пръв и последен път БСП и Доган наистина се озоваха в опозиция. И не закъсняха да си отмъстят за това! Поредната колона от сини мравки, начело с Бисеров, Йордан Цонев, Светлана Дянкова (умницата, която направи точковата система при пенсиониране) вече се стягаше за поход (всички те сега са в ДПС при Доган). Ако не се беше появило почтеното и свръхинтелигентно “Мадридско чудо”, ако СДС имаше още един мандат, може би, икономическата ни съдба щеше да е друга…
Какви са истинските грехове на Иван Костов?
Намирам го за човек, твърде нерешителен и колеблив до малодушие. Според мен, видя доста по-рано от първите си действия корупционните далавери на свои съпартийци и съекипници, но не намери смелост да действа радикално и да рискува да разцепи управляващата партия (нека не забравяме, че членовете и симпатизантите на СДС са свободомислещи хора, не вървят под строй и не изпълняват поставени политически задачи, които не одобряват). Ако беше постъпил другояче, щеше да избере по-малкото зло. Вярно, в края на 1999 г. се реши и изгони от кабинета най-корумпираните министри, но беше твърде късно да изчисти кръвта от отровата.
Не предприе решителен ход за бързо разсекретяване на досиетата. Това, че уважавал позицията на Конституционния съд, не е истинската причина. Просто се боеше, че от сенките ще изпълзят като бивши ченгета един куп сини депутати и в гардероба на управляващата партия ще загъмжи от скелети!
Подобна нерешителност премиерът прояви и с непредприемането на визита при Кадафи, с което усложни живота на българските медици в Либия.
Този муден и колеблив счетоводителски подход е недопустим в голямата политическа игра, защото от колебанията на нашенския Хамлет страдаше цялата страна! Ако се нуждаех от животоспасяваща операция, не бих си пожелала Костов за хирург.
Не мога да отрека и диктаторските наклонности на Костов. Той трудно понася чуждото мнение и не търпи критика! В годините разви вкус към обкръжение с лакейски манталитет, което му оказа лоша услуга.
Човекът има, също така, сериозни проблеми с характера. Накратко казано, пълен темерут е! От началото на премиерския си пост показа непоносимост към медиите. Вярно е, че доста често те заслужават това отношение, но да отблъснеш “четвъртата власт” си е самоубийствена лудост! Би могъл да се опита да се защити, но предпочете да запази презрително мълчание, с което позволи на плъховете да изгризат целия му авторитет, а по индукция, и авторитета на партията му. Ако Костов не преосмисли сериозно отношението към публичния си образ, никога няма да се утвърди като политик! Нека да вземем за пример едно просто сравнение между него и “мачото” Бойко Борисов. Бойко, въпреки че трудно свързва две думи в изречение, никога не отпрати и не отблъсна медиите, с което стана техен герой. Така спечели и авторитет сред избирателите. За да бъда обективна, единствената покана за дебат , на която сигурно е отказал мълчаливо, е тази на радио “Отзвук” в моето предаване “Коя е истинската партия?” Не го виня, защото там не би се разминал с два лозунга и красиво размахване на мускули. Но, да не се отклонявам! Ето резултатът от различното медийно поведение:
Бойко е бил комунист като капитан в МВР и през 1990 е напуснал системата, защото е отказал да подпише декларация за деполитизиране. Иван, може би, е бил редови член на БКП, но е бил изгонен от икономическия институт за немарксистко мислене. Бойко хленчи, че не го приели в специалност Държавна сигурност в Симеоново, а Иван е имал досие като враг на режима. Благодарение на медиите, обаче, Бойко се смята за репресиран, а Иван за заподозрян в комунистически възгледи.
Бойко е регистрирал тринадесет фирми, а гаджето му е управител на СиБанк и има съдружници, свързани с престъпния свят. Иван се е питал какво да прави, докато Божков, Бисеров, Бакърджиев, Краус, Стоянов са си пълнели банковите сметки. Бойко е богат и чист рицар, който обещава от екрана да дари “възмездие на корумпираните типове”, а Иван кара стар Мерцедес и живее на заплата и доходите на съпругата си, но го спрягат за цар на корупцията в България. Ето каква е силата на четвъртата власт!
Вярно, че Костов не е нито ангел, нито е сътворен с непорочно зачатие! Той има своите лоши дела. Но, кажете ми, ако бе извършил макар и най-мижавото престъпление, щяха ли Доган, Станишев и др. да се лишат от удоволствието да го видят облечен в раирана дреха в софийския затвор?
Знам, че мнозина няма да ми повярват, както никой не ми вярваше и всеки ме псуваше, когато през 2001 година бях скептична към бъдещото управление на “царя”. Знам и че върху ми ще се излее много помия, че съм платен защитник на дявола, въпреки че Костов не ме познава и никога няма да ме познава. Това си е ваша работа! На мен лично направо ми се повръща от ангели като Симеон, Станишев и Доган и съм по-склонна да заложа на обратната сила! Какво да ви кажа, такова ни е конното състезание. Има на пистата само един кон, Синята коалиция. Може да е кранта, но все пак се тътри по пистата. Аз лично не ща да залагам на политическите мулета и кастрати, каквито са останалите състезатели. Те не вървят по правия път и мъкнат в дисагите си финансовите интереси на мафията.
Бих гласувала за тия мили деца от ПП “Зелените”, но мога да смятам и съзнавам, че гласът ми ще отиде точно там, където не желая, в нищото. Така че или ще зачеркна бюлетината си, или ще заложа на “крантата”. Въпрос на личен избор!

Паула Лайт.

АДВОКАТ НА ДЯВОЛА ИВАН КОСТОВ ИЛИ ПЛАТЕН МАНИПУЛАТОР Е ПАУЛА ЛАЙТ?

Вече осем години Иван Костов е просто един депутат в парламентарната група на малка опозиционна партия, но медиите- верни поданици на различни финансови клики и групировки не спират да бълват срещу него огън и жупел. Докато една личност олицетворява настоящата власт, това е не само здравословно и правилно, а и необходимо, за да имаме истинска демокрация. Самата аз често нападам с прекалено остър език Доган, Бойко Борисов, Станишев, Симеон. Буди тревога, обаче, когато един човек, който няма властовите лостове, за да се защити, системно и непрестанно бива превръщан в жертвен козел, върху който се прехвърлят всички грехове на племето ни. Костов е виновен за лошата и неизгодна приватизация; Костов е виновен за корупцията и организираната престъпност. Пак Костов е в дъното на разбиването на дясното политическо пространство. Може би, той стои и в основата на сушите, земетресенията, или глобалното затопляне.
За едни той бил комунист от средната номенклатура, внедрен за да унищожи синята идея. За други пък рушал етническия мир с отношението си към ДПС. За трети с твърдия си и краен антикомунизъм създавал поляризация в политическото битие и рушал парламентаризма и възможността за диалог и компромиси.
Знаете ли, просто съм учудена, че не се е явил пред кроткото ни и апатично посткомунистическо стадо с рога и опашка, преди да изчезне в произподнята сред сяра, пепелища и пламъци. Защо ли един- единствен човек толкова плаши както безличните парламентарни мравки, така и политическите хиени, лешояди и чакали? С какво Костов тревожи сънищата на днешната политическа върхушка? Толкова се боят от него, че, когато дойде краят на земните му дни, сигурно биха поискали да сложат катинар и на ковчега му.
Ще ви кажа, че на мен ми се повръща от такава злобна, постъпателна, упорита демонизация на един наш сънародник!
Искам да заявя следното: Иван Костов не е ангел, но не е и дявол! Той, разбира се, има своите грехове, но и своите добродетели. Нека започна от това какво НЕ Е Костов:
Не е бивш комунист, останал верен на марксистките идеи, префасонирани в Макиавелистки формат. Дори и в най-дълбокия тоталитарен мрак човекът е имал неприятности заради еретичните в онова време идеи за пазарна икономика и е бил посъветван да напусне преподавателската си позиция в Икономическия институт, “Карл Маркс”, след което постъпва като асистен по  в ВМЕИ “Ленин”.
Не е бил и не е агент на Държавна сигурност.
Допуснал е от криви и наивни политически сметки под носа му да се вихри безобразна корупция, но самият той не се е облагодетелствал от плодовете й нито пряко, нито чрез трети лица. Внимателно и отговорно проучих всички корупционни далавери, които приписват на него или на членове на семейството му.
Една от тях е историята с фондация “Сапио”. Тя датира от периода, когато е министър на финансите. Действително, налице е разрешение с неговия подпис, за чието полагане не си спомня, свързано с внос на безмитни стоки в страната от тази фондация. Това разрешение, обаче, нито е изведено по предвидения ред, нито носи дори печата на Министерство на финансите и недоумявам как е било използвано пред митническите власти. Наред с това, стоките са конфискувани навреме по нареждане на Костов и реално страната не е претърпяла нито лев загуба от случая. Наричат тази преписка наказателно – правния виц на България, защото вече дванадесет години стои на фаза предварителна проверка и нито се образува досъдебно производство, нито се прекратява по предвидения в закона ред. Използва се за тояга, която всяко ново правителство да размахва. Би следвало повече от десетилетие да бъде достатъчно време за разследващите органи да решат има ли престъпление или не. Впрочем, аз им съчувствам, защото изпълняват разнопосочни политически указания, вместо да ги оставят да си свършат работата спокойно и независимо.
Доста по-сложно е положението с приятелския кръг “Олимп”. Премиерът Костов и семейството му са обвинявани във връзки и общ интерес с така наречения приятелски кръг “Олимп”, групиран около собственика на столичния ресторант “Олимп”, Славчо Христов, шеф на СиБанк и “приятел на Костови”. Историята, в действителност, е следната:
През есента на 1996 г. в ресторант “Олимп” за пръв път се събира официалният елит на СДС (тогава в опозиция) във връзка с президентската кампания на Петър Стоянов и нейното финансиране. Да, същият този Петър, който разхождаше невестата си, Антонина, с частен самолет по света, който после разби СДС, който като президент взе принц Кирил за съветник, който канеше “великденчетата” на Симеон, западните юпита на червения капитал всяка година на събор в Родопите и усърдно подготвяше похода на мравките. Това невинно агънце! Срещата е организирана не от Иван Костов, а от Марио Тагарински и наистина е среща с представители на едрия бизнес като Красимир Стойчев, шефът на СИК, Красимир Маринов (големият Маргин), Евгения Калканджиева. В това мероприятие няма участие на Костов, нито на негови близки, въпреки че в последствие никой дори не споменава имената на истинските виновници, оказали се класически “сини мравки”.
През 1998 г. фирмата на Славчо Христов печели първите си търгове за летище София. В тази фирма, “Балканстрой инженеринг” работи братът на тогавашния министър на транспорта, Вилхелм Краус, Борис.  Синът му, Антон Краус, става съдружник на Славчо Христов във фирма на Христов / “Софтстрой комплект”- ООД.
През април, 2000 г. на Общо събрание на “БриБанк” Славчо Христов е избран за председател на надзорния съвет на банката. Официално притежава само 1,5 % от капитала, но неофициалната информация гласи, че чрез офшорни компании контролира повече от 40 %
Първата голяма приватизационна сделка е покупка на Златни пясъци, като купувач на 63,8% е капиталът на РМД “Златни пясъци”, финансирано от тази банка.
През май, 2000 г. Славчо Христов финансира две РМД, кандидатстващи за пет ВЕЦ , обединени в каскадите “Пиринска Бистрица” и “Санданска Бистрица”. Общата предложена сума е 65 милиона щ.д. Въпреки шумът около тази сделка, тя всъщност пропада.
През юни, 2000 г. става покупка на фалиралата Стопанска банка. БриБанк се  преименува  на СиБанк (Стопанска инвестиционна банка), а Георги Прохаски, съветник на вицепремиера Александър Божков, става изпълнителен директор на мястото на напусналия Красимир Ангарски. Близки до чиновници на тази банка РМД, финансирани от нея, купуват апетитни курорти.
През януари, 2001 г. НОИ решава да даде обслужването на половината от парите за пенсии на СиБанк.
Очевидно, всички тези факти говорят за заиграване на министри от кабинета на Костов и видни политици като Стоянов и Тагарински със сенчестия капитал, по-точно, със СИК, както пък важни политически фигури в БСП се заиграват с ВИС и формират кръга “Орион”, но никъде не се посочват индиции за пряка или косвена връзка на тези сделки с Иван Костов. Въпреки това, никой не обвинява в корупционни схеми и едно от тези лица, по-късно сини мравки и ренегати, допринесли за разцепване на СДС, а всеки спряга само и единствено премиера. Колко е удобно да се скриеш зад гърба на жертвен козел и да си останеш невинен!
Друга сага, драматично раздухана от медиите, е тази за фондация “Демокрация”.
Скандалът с фондация “Демокрация” започва през 2003г., двадесет дни преди местните избори същата година, с публикацията на руския сенчест бизнесмен , Майкъл Чорни, във вестник “Труд”. В нея изгоненият от Костов и от България мафиот обвинява бившия премиер, че през 2001 г., малко преди парламентарните избори, го бил изнудвал за пари.
Десет дни преди парламентарните избори през 2001 г., когато страната ни беше споходена от рядкото щастие да ни управлява Симеон, във фондацията постъпва дарение от 18 900 щ.д. с платени данъци от регистрирана в Кипър офшорна компания, “Ромент Трейдинг”. По-късно, кипърски адвокат на фирмата прави изявление, че е извършил банковия превод по нареждане на Майкъл Чорни. Самият Чорни намеква, че бил изнудван от фондацията. Фирмата е проверена от финансовото разузнаване и няма данни Чорни да е бил дарител. Четири години по-късно бизнесменът си признава, че е прехвърлил парите, за да злепостави Костов.
Не по-малко нелепа е историята с данъчните престъпления на съпругата на Костов във фондация “Бъдеще за България”. В трите ревизионни акта, съставени крайно некомпетентно, се съдържат факти, които абсурдно си противоречат. Въпреки жалкия изходен материал, жената преминава през целия пъкъл на едно предварително разследване, а прокуратурата внася в съда обвинителен акт. Съдът, разбира се, признава Костова за невинна, на база на събраните по делото доказателства и извършените съдебно-счетоводни експертизи.
Така, всеки от грозните компромати се пука като сапунен мехур, но зловонието, съмнението, демонизацията от страна на жалките, платени журналистически хрътки остава. Такива петна трудно се изтриват. Ако започнат да говорят, че сестра ти била лека жена, иди доказвай, че просто нямаш сестра!
Всичко това говори за предварително обмислени сценарии, за да не дойде отново на власт синьото правителство, да бъде изхвърлен Костов от политическата сцена и вовеки да бъдем управлявани от тройната коалиция или от техни създадени сателити.
Спомням си, когато по вестниците се появиха скандални “разкрития” за палата на Костов в Драгалевци. Проявих любопитството да видя този „палат“. Оказа се не много представителна триетажна къща, докарана до тухла. Както правим, когато успеем да си го позволим, всички ние тук, в България, по един етаж за щерките и семействата им и един – за старите. Когато се разгоря скандалът, още не беше изкаран и покрива.
Български финансист, който живее от двадесет и пет години във Виена, Стефан Краев и който ми позволи да го цитирам заяви: “Костов покрива своите и на семейството си потребности, но няма никакви капитали, съхранени за бъдещето.” Карал стар Мерцедес, който и една средно успяла мутра би сметнала за позор и се издържали благодарение на средствата от реституираните имоти на госпожа Костова.
Нека съпоставим всичко това с веригите от хотели на Георги Велчев, брат на Милен Велчев, финансовия министър на Симеон, който стана известен с пътешествието си в яхтата на наркотрафиканта Иван Тодоров, Доктора или с имотите, които си “възстанови” Симеон, или със скандалната сделка на сина му принц Кирил с магистрала “Тракия”. Нека не забравяме, че в момента управител на скандалната СиБанк, на мястото на Славчо Христов, е Цветелина, приятелката на генерал Бойко Борисов. И, все пак, никой не ги обвинява в корупция…
Вторият въпрос, на който ми се иска да се спрем, е направил ли е “дяволът” Костов и нещо добро.
Ами, тия от вас, които са достатъчно възрастни да си спомнят ясно 1996 г., ще ми повярват в какъв ужасен батак беше страната. Помня, че доларът се котираше за 3 000 лева, магазините бяха празни, а един мой познат продаде гаража си за около 2-3 милиона, с които, след като си погаси битовите задължения, храни семейството си само два- три месеца.
Може да не литнахме в бляскав подем, но нещата се стабилизираха. Въведе се валутен борд и, бавно, икономиката излезе от блатото и взе да живва.
Подобри се и международният авторитет на страната и се сложи начало на преговорите ни за влизане в НАТО и ЕС. По времето на Виденов, светът ни беше забравил, а на световната икономическа географска карта името ни никакво го нямаше.
Единствен Костов никога не отиде да коленичи в Москва.
Това, което, всъщност ми беше личен балсам на сърцето, беше фактът, че за пръв и последен път БСП и Доган наистина се озоваха в опозиция. И не закъсняха да си отмъстят за това! Поредната колона от сини мравки, начело с Бисеров, Йордан Цонев, Светлана Дянкова (умницата, която направи точковата система при пенсиониране) вече се стягаше за поход (всички те сега са в ДПС при Доган). Ако не се беше появило почтеното и свръхинтелигентно “Мадридско чудо”, ако СДС имаше още един мандат, може би, икономическата ни съдба щеше да е друга…
Какви са истинските грехове на Иван Костов?
Намирам го за човек, твърде нерешителен и колеблив до малодушие. Според мен, видя доста по-рано от първите си действия корупционните далавери на свои съпартийци и съекипници, но не намери смелост да действа радикално и да рискува да разцепи управляващата партия (нека не забравяме, че членовете и симпатизантите на СДС са свободомислещи хора, не вървят под строй и не изпълняват поставени политически задачи, които не одобряват). Ако беше постъпил другояче, щеше да избере по-малкото зло. Вярно, в края на 1999 г. се реши и изгони от кабинета най-корумпираните министри, но беше твърде късно да изчисти кръвта от отровата.
Не предприе решителен ход за бързо разсекретяване на досиетата. Това, че уважавал позицията на Конституционния съд, не е истинската причина. Просто се боеше, че от сенките ще изпълзят като бивши ченгета един куп сини депутати и в гардероба на управляващата партия ще загъмжи от скелети!
Подобна нерешителност премиерът прояви и с непредприемането на визита при Кадафи, с което усложни живота на българските медици в Либия.
Този муден и колеблив счетоводителски подход е недопустим в голямата политическа игра, защото от колебанията на нашенския Хамлет страдаше цялата страна! Ако се нуждаех от животоспасяваща операция, не бих си пожелала Костов за хирург.
Не мога да отрека и диктаторските наклонности на Костов. Той трудно понася чуждото мнение и не търпи критика! В годините разви вкус към обкръжение с лакейски манталитет, което му оказа лоша услуга.
Човекът има, също така, сериозни проблеми с характера. Накратко казано, пълен темерут е! От началото на премиерския си пост показа непоносимост към медиите. Вярно е, че доста често те заслужават това отношение, но да отблъснеш “четвъртата власт” си е самоубийствена лудост! Би могъл да се опита да се защити, но предпочете да запази презрително мълчание, с което позволи на плъховете да изгризат целия му авторитет, а по индукция, и авторитета на партията му. Ако Костов не преосмисли сериозно отношението към публичния си образ, никога няма да се утвърди като политик! Нека да вземем за пример едно просто сравнение между него и “мачото” Бойко Борисов. Бойко, въпреки че трудно свързва две думи в изречение, никога не отпрати и не отблъсна медиите, с което стана техен герой. Така спечели и авторитет сред избирателите. За да бъда обективна, единствената покана за дебат , на която сигурно е отказал мълчаливо, е тази на радио “Отзвук” в моето предаване “Коя е истинската партия?” Не го виня, защото там не би се разминал с два лозунга и красиво размахване на мускули. Но, да не се отклонявам! Ето резултатът от различното медийно поведение:
Бойко е бил комунист като капитан в МВР и през 1990 е напуснал системата, защото е отказал да подпише декларация за деполитизиране. Иван, може би, е бил редови член на БКП, но е бил изгонен от икономическия институт за немарксистко мислене. Бойко хленчи, че не го приели в специалност Държавна сигурност в Симеоново, а Иван е имал досие като враг на режима. Благодарение на медиите, обаче, Бойко се смята за репресиран, а Иван за заподозрян в комунистически възгледи.
Бойко е регистрирал тринадесет фирми, а гаджето му е управител на СиБанк и има съдружници, свързани с престъпния свят. Иван се е питал какво да прави, докато Божков, Бисеров, Бакърджиев, Краус, Стоянов са си пълнели банковите сметки. Бойко е богат и чист рицар, който обещава от екрана да дари “възмездие на корумпираните типове”, а Иван кара стар Мерцедес и живее на заплата и доходите на съпругата си, но го спрягат за цар на корупцията в България. Ето каква е силата на четвъртата власт!
Вярно, че Костов не е нито ангел, нито е сътворен с непорочно зачатие! Той има своите лоши дела. Но, кажете ми, ако бе извършил макар и най-мижавото престъпление, щяха ли Доган, Станишев и др. да се лишат от удоволствието да го видят облечен в раирана дреха в софийския затвор?
Знам, че мнозина няма да ми повярват, както никой не ми вярваше и всеки ме псуваше, когато през 2001 година бях скептична към бъдещото управление на “царя”. Знам и че върху ми ще се излее много помия, че съм платен защитник на дявола, въпреки че Костов не ме познава и никога няма да ме познава. Това си е ваша работа! На мен лично направо ми се повръща от ангели като Симеон, Станишев и Доган и съм по-склонна да заложа на обратната сила! Какво да ви кажа, такова ни е конното състезание. Има на пистата само един кон, Синята коалиция. Може да е кранта, но все пак се тътри по пистата. Аз лично не ща да залагам на политическите мулета и кастрати, каквито са останалите състезатели. Те не вървят по правия път и мъкнат в дисагите си финансовите интереси на мафията.
Бих гласувала за тия мили деца от ПП “Зелените”, но мога да смятам и съзнавам, че гласът ми ще отиде точно там, където не желая, в нищото. Така че или ще зачеркна бюлетината си, или ще заложа на “крантата”. Въпрос на личен избор!

Паула Лайт.

Интернет радио „Отзвук“- Флорида

На 20.06 (събота) от 17 часа българско време поредното политическо предаване на Паула Лайт по радио “Отзвук”- Флорида. За повече информация посетете сайта на радиото:
http://www.otzvuk.com/

Интернет радио “Отзвук” – Флорида / Програмата за 13.06.2009 г. в 17 часа.

Интернет радио “Отзвук” – Флорида
(могат да се задават въпроси по време на предаването)
http://www.otzvuk.com

I. Анализ на изборните резултати.
а). Избирателна активност.
б). Новият фаворит “Герб”.
в).Фрагментираното политическо пространство.
г). Изненадата с НДСВ – причини за добрите резултати.
д).Анализ на резултатите на “Лидер” и “Ред, законност и справедливост – двете противоположни основи на относителния им успех.
II. “НДСВ” – скритият генезис на партията. Контакти и връзки на лидера и отделни членове на политическия актив. НДСВ и гласовете на Ахмед Доган.
III. “Атака” – Корени и развитие. Националният радикализъм – корен на етническа омраза. Волен Сидеров – същност, причина за успеха му.
IV. “Герб” – творението на оперетния генерал. Развитие и характер на Бойко Борисов. Икономически контакти с престъпния свят. Пороци и добродетели. Мегаломанията и нейната сила.
V. “Ред, законност и справедливост” – израз на копнежа към истина. Анализ на Яни Янев,неговите мотиви и действия. Как противниците на Янев могат да се борят с неговите разкрития.
VI. “Лидер” – Христо Ковачки – гавра със свободата на избор в България. Анализ на личността и нейното развитие. “Новото време” – Емил Кошлуков.
VII. Доброто и злото в търсенето на “силната ръка”. Същността и коренът на българската трагедия.

НА ВНИМАНИЕТО НА ВСИЧКИ МОИ ПРИЯТЕЛИ!

Каня всички Вас, които харесвате моите материали и бихте искали да ми зададете въпроси, всяка събота (от 6 юни до 4 юли) от 17 часа българско време да слушат директно моите политически предавания в интернет радио “ОТЗВУК” – Флорида.     http://www.otzvuk.com

Ваша Паула.

Вече е по книжарниците новата книга на Паула Лайт “Пътят към Свещената магия” – изд.”ДИЛОК”

Коя е Паула Лайт?
Във виртуалното пространство името й стана вече начало на митология. За едни е жена, изявявала се в българската политика в зората на демокрацията, за други – германка, член на Германската комунистическа партия, за трети тя е мъж и живее и твори в Калифорния. Има още много други фантастични догадки, от чудновати по-чудновати.

Всъщност, Паула е просто окултистка и езотеричка, която желае да остане анонимна и го постига с успех.

Има ли значение истинското й име?
Важни са пътеките, по които води читателите.

През битието на един „тъмен“ маг с позорна и скандална слава, през загадъчните нишки на шаманизма и вуду, тя ни извежда на слънчевата светлина, към духовната същност на магията.

Авторката дава отговор на въпроса как да открием истинското си наследство. Как да се браним от злонамерени магически атаки и какви са симптомите на омагьосването? Как да разгърнем способностите, скрити в същността и клетките ни и как да ги използваме в името на доброто, мъдростта и светлината?

Предава ни тревожното послание на едно духовно същество за бъдещето на човечеството. Пътешествието, на което ни повежда, е вълнуващо и странно, а също и малко страшно. Но магията винаги е била избор на смелите.

На добър път!

Тъй като желае да запази своята анонимност, авторката пише под псевдонима Паула Лайт. Зад него се крие българка с две висши образования, владееща няколко езика. Над 30 години се занимава с окултизъм, магия и кабала. Живяла е в Африка, където изследва вуду магията; и в Западна Европа, където изучава херметизма. В изключително приятелски взаимоотношения е с обата на племето едо и йоруба. Член е на окултна ложа.

КОМУНИЗМЪТ СИ ОТИДЕ…СПИТЕ ЛИ СПОКОЙНО, ДЕЦА?!

“Комунизмът си отива, спете спокойно, деца!” Така пеехме през 1990 година. Пеехме и плачехме от радост. Пеехме и с трепет носехме сини лентички на ревера. Пеехме и строяхме от палатки градове на истината. Пеехме и си рисувахме лазурните миражи на едно светло и спокойно бъдеще. Пеехме и скандирахме “Времето е наше!”.
На разсъмване всичко е розово за петнадесет минути макар…
Само че някои призраци се оказаха по-живи от живите и ние още живеем в тяхната сянка.
Не, комунизмът не си отиде. Отиде си мечтата за него. Отиде си наивната, трогателна вяра на нашите майки и бащи, че човек за човека е брат и че скоро ще рукнат реки от блага. Клетите хорица! Те крачеха в строя, изпълняваха петилетните планове за три години, гонеха илюзии и ги кичеха с червени значки. А днес, прегърбени и изнемощели, ровят в боклуците за късче хляб. Ровят и все още сънуват, че някому са нужни, че са в строя. А вие спите ли спокойно, деца?
Подобно на героя на Стивън Кинг, чудовището свали клоунската си маска и се озъби с цялата си дива алчност и ненаситен егоизъм. То яхна гребена на нашите мечти и си построи пирамида от костите на надеждата ни и крадените куфарни пари. А вие спите ли спокойно, деца?
Деспотът продължава да се смее на неизлечимата ни глупост. Както змията снася куп яйца и люпи котило от малки усойници, така и диктаторската партия си клонира рожби. Някои от тях нарече опозиция, а други – реформирани социалисти. А призракът на комунизма продължи да разплисква смрад и лъжи.
Когато впрегнеш млад жребец да се върти в кръг и да вади вода от герана, отначало той цвили, хапе, рие земята с копита, а над изтерзания му гръб плющи камшикът. Но минават години – пет, десет, двадесет. Ако освободите вече грохналата, подобна на скелет кранта, тя ще продължи да се върти във все същия кръг, защото отдавна е ослепяла и оскотяла. Ако позволите народът ни да заприлича на това поробено същество, ще спите ли спокойно, деца?!
От време на време, надзирателят с камшика разбира, че поробеното животно е започнало да осъзнава, че обикаля в кръг и у него се е надигнал справедливият огън на гнева.
Тогава пуска нови герои на сцената. Ту цар, завърнал се от изгнание, който щял да ни поведе към райските двери, ту мускулест Мачо, преструващ се на Робин Худ, когото камерите и неудовлетворените жени на средна възраст обичат, ту златокос воевода, който крещи патриотарски лозунги с неонацистки привкус. А клетият жребец, отдавна забравил вкуса на свободата, се радва на разнообразието като на бучка захар и цвили възторжено под злобния кикот на кукловода.
Комунизмът си отиде… А Европа и целият цивилизован свят ни считат за народ от апатични глупаци, сервилни роби на посттоталитарната мафия. Сладък ли е сънят ви, деца?
Комунизмът си отиде, а Здравната каса е пред фалит. Ще останат само шепа болници в новия свят на геноцид, наречен от “реформаторите” нова здравна карта. Сега са около четиристотин, а ще бъдат осемдесет. Осемгодишните ни дечица, обект на новия експеримент за “здравословно хранене” имат хипертония. На челните места сме по брой на инфарктите и на психично болните. Инсулинът свършва, а с онкологично болните се отнасят като с животни. Иначе чиновниците от касата си имат луксозни офиси, автомобили и джакузита. Тъкмо тази финансова структура принуждава лекарите, полагали някога Хипократовата клетва, да се държат като писари и бакали. Умираш? Какво да се прави като за страданието ти няма клинична пътека? Спешно се нуждаеш от хирург? Е, би трябвало да ти се помогне, но “отпуснатите” от касата направления свършиха. Така че, не ни занимавай със себе си, а просто тихо и кротичко си умри! НЗОК сигурно е взела на концесия погребални бюра и печели от комисионните.
Комунизмът си отиде, а образованието ни загива. Расте апатията и неграмотността. Расте и тежкият умствен дефицит. Скоро един значителен процент от нас, когато си вземат жалките заплати, вместо да се подписват, ще полагат палец. “Червената столетница” си отглежда подходящото стадо от роби.
Комунизмът си отиде, а най-будните ни и лъчезарни синове и дъщери бягат от ада и отиват да слугуват в чужди земи. Но “облачето бяло” не им обещава скорошно завръщане в Родината. Само нощем те сънуват родители, деца и любими и се събуждат с мокри от сълзи лица.
Комунизмът си отиде, а в домовете за сираци умират от глад дечица, а грохнали старци работят след пенсия за жълти стотинки или просят по улиците.
Българи, ако спите спокойно, дори Бог няма да ви прости това! Защото в нашия случай апатичната дрямка е по-лоша и от кома.
Ако спите спокойно, ще повторя думите на един от най-великите българи:
“Аз веч нямам мило драго, а вий, вий сте ИДИОТИ!”
От страниците на Библията, тази вечна книга на цивилизованото човечество, мъдрецът Еклисиаст ни казва: “Има време за всичко…”
Сега е дошло времето на справедливия гняв. Време да летим, вместо да пълзим. Време да се борим! Време да престанем да позволяваме да ни правят на глупаци. Време земята ни да се пропие с вяра, пот и сълзи а по улиците да закънтят старите хайдушки песни.
Нека ви кажа, че зле разбрахте апела ми. Никога не съм разубеждавала тези, които са решили за кого да гласуват, да го сторят. Призивът ми е към тези седемдесет – осемдесет процента от нас, които са стигнали до извода, че няма достойни за доверието им кандидати, хора, към които причислявам и себе си. Тях призовавам да се размърдат, вместо да си седят в къщи и да протестират на чаша ракия. Поведението им не се възприема от света като наказателен вот, а като овча робска апатия. Бездействието им не ги превръща в недоволни граждани, а в доволни добичета. Цивилизованият свят мисли, че тези хора са останали в къщи, защото съдбата на България не ги интересува. Защото предпочитат да се вълнуват дали героинята в поредната сапунка е девствена, продава ли си тялото Ивайла и колко бири изпива дневно внукът на Тодор Живков. Мислят, че българите предпочитат да си прекопават картофите, да си варят боба и да плетат покривчици, вместо да покажат на политиците какво мислят за тях и каква е волята на народа.
Апелът ми е към тия отчаяни, уморени и оскърбени наши сънародници. Жалко, че бях криво разбрана!
В това, което имам да ви кажа, не блика само гняв и отчаяние. Укорявате ме, че не предлагам нещо градивно, но грешите.
За да бъде България спасена, трябва коренно да се промени самата система.
Основно средство за решаване на най-съществените въпроси трябва да стане референдумът. Дотегна ми да слушам брътвежи, че това било “популизъм”, че хората не били компетентни да вземат решения. Това е наглост! Какво позволява на нашите окаяно жалки политици да твърдят, че са по-умни и мъдри от народа си и то при управление, при което за нашата защита при бедствия и аварии се грижи Емел Етем?! При което на хуманизъм ни учи Емилия Масларова, а вожд и вдъхновител е Румен Петков?! Мисля, че самозабравилите се властници трябва да бъдат поставени на мястото, което е най- подходящо за тях – място с прозорци с решетки и раирани униформи.
Всички дъщерни партии на БКП, пръкнали се след 1990 година, трябва да бъдат задължени да се пререгистрират и, при доказано престъпно и разрушително управление, такава пререгистрация да им бъде отказана.
В парламента трябва да се допуска само по един мандат или в краен случай, при много специални условия втори. Това ще ни избави от участта да гледаме все едни и същи стари корумпирани муцуни, от които някои нямат и ден стаж извън депутатския. На мен ми писна персони като Пирински, Доган или Праматарски да дремят по банките десетилетия или, както е с Доган, да се гаврят с всичко чисто, патриотично и истинско, със закона и справедливостта, да си въртят тъмните сделки и да зоват себе си “народни представители”.
Трябват ни нови лица, нови, истински хора! Иисус е казал, че ново вино в стари бъчви не се налива. Трябва ни и възможност да гласуваме за личности, а не за натрапени ни списъци от все същите повехнали клоуни. Разбира се, в някои от тия листи има хора, които бих избрала с удоволствие, ако изборът беше мажоритарен, но точно те са на последни места в листите, а българинът трудно може да се ориентира в сложната възможност за преференции. Например, в листата на Синята коалиция има един интелигентен мъж, когото уважавам, но начело се кипри Надето Михайлова. Дори в листата на НДСВ има кандидат за евродепутат, Георги Денков, умен юрист и почтен човек, за когото с радост бих гласувала. По-скоро, обаче, бих умряла, отколкото да гласувам за НДСВ. Тези лакеи ще употребят свестния човек, който, боя се, ще остане далеч от мястото, което наистина заслужава. Изобщо, пропорционалната система позволява да разцъфне една от най-порочните черти на българина, която мистериозно ни тласка да поставяме начело некадърници, мазници и посредствени хора.
Едно общество не може да се пречисти и излекува без възмездие и прошка. Виновниците за националната разруха и народните страдания трябва да бъдат съдени и наказани справедливо, но сурово. Това не е реваншизъм, а човешката потребност от възстановяване на равновесието и хармонията. Ако злото не бъде наказано, то ще се множи и разпространява като ракови метастази. Оставим ли го невъзмездено, никога няма да можем да продължим напред.
Сърцевината на тези прекрасни идеи открих в програмните документи на Движение за реална демокрация “Идея за България”, учредено и действащо в емиграция. За хората, които го изграждат, все още не мога да дам категорично мнение, но се надявам да се окажат достойни.
Каквото и да се случи, ако малките огънчета на нашето отчаяние, гняв и надежда за повече добро и чистота се слеят, ще избухне мощна клада, която ще изпепели злото.
Събудете се, българи! Разполагаме с около две години и половина. Успеем ли да се сплотим, времето наистина ще стане наше. Провалим ли се и тогава, с мечтата ни за достойна и силна Родина ще бъде свършено! Събудете се!
Паула Лайт.

ИЗБОРИ – ПРИЗИВ

ПРЕДИЗБОРНО ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ 70% БЪЛГАРИ, КОИТО НЕ ГЛАСУВАТ.
СКЪПИ МОИ ПРИЯТЕЛИ И СЪНАРОДНИЦИ,
Предстоят парламентарни избори и ония, които с деянията си ни донесоха толкова страдания и неволи може отново да бъдат избрани с 10 – 15 % от българските граждани, защото другите, отчаяни, обезверени и отвратени, са си останали в къщи. Така, мандат след мандат, ще гледаме все същите недостойни и презирани от нас лица в ролята на народни представители и те ще определят съдбините ни, ще имат имунитет при разследване за корупция, ще черпят блага. Защото вашите неподадени гласове ще бъдат разпределени между тях. Нека не го допускаме! Ако си останете в къщи и не гласувате, това НЕ Е НАКАЗАТЕЛЕН ВОТ, а услуга в полза на хората, които искате да изритате вън от политическия живот. Моля ви, ако не харесвате никого от кандидатите на политическите партии, все пак, гласувайте. Гласувайте с бюлетина, в която сте зачеркнали всички. По този начин ще попречите да получат от държавата субсидии и за вашите гласове лица, които не одобрявате. Излезте и подайте вота си! Ако съединим много малки пламъчета, ще запалим клада, на която ще изгорим или поне поопърлим злото. Нека политиците видят, че народът ги уволнява! Нека пред света грейне истината, че сме хора, а не стадо овце! Целта е проста. Ако парламентарните избори завършат, например, със 70% гласували и 40% недействителни бюлетини, това ще бъде достатъчно основание да се твърди, че Избирателният закон не отразява волята на избирателя и да се подеме борба за РЕФЕРЕНДУМ за мажоритарна система при изборите, както и за това, ако не са гласували 50% + 1, изборите да не бъдат легитимни. Това ще ни даде шанс да не гледаме ден след ден, за цели десетилетия, едни и същи лакоми, корумпирани и долни нищожества, седнали зад банките в Свещения храм на народовластието. Това ще бъде крачка напред, колкото и плаха да е тя. Запомнете, че ако пуснете бюлетина, в която сте зачеркнали всички кандидати, ще се отчете като недействителна, но гласът ви ЩЕ СЕ БРОИ! Нека Светлината ви озарява и закриля!
Паула Лайт

ИЗБОРИ – ПРИЗИВ

ПРЕДИЗБОРНО ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ВСИЧКИ БЪЛГАРИ
СКЪПИ МОИ ПРИЯТЕЛИ И СЪНАРОДНИЦИ,
Предстоят парламентарни избори и ония, които с деянията си ни донесоха толкова страдания и неволи може отново да бъдат избрани с 10 – 15 % от българските граждани, защото другите, отчаяни, обезверени и отвратени, са си останали в къщи. Така, мандат след мандат, ще гледаме все същите недостойни и презирани от нас лица в ролята на народни представители и те ще определят съдбините ни, ще имат имунитет при разследване за корупция, ще черпят блага. Защото вашите неподадени гласове ще бъдат разпределени между тях. Нека не го допускаме! Ако си останете в къщи и не гласувате, това НЕ Е НАКАЗАТЕЛЕН ВОТ, а услуга в полза на хората, които искате да изритате вън от политическия живот. Моля ви, ако не харесвате никого от кандидатите на политическите партии, все пак, гласувайте. Гласувайте с бюлетина, в която сте зачеркнали всички. По този начин ще попречите да получат от държавата субсидии и за вашите гласове лица, които не одобрявате. Излезте и подайте вота си! Ако съединим много малки пламъчета, ще запалим клада, на която ще изгорим или поне поопърлим злото. Нека политиците видят, че народът ги уволнява! Нека пред света грейне истината, че сме хора, а не стадо овце! Целта е проста. Ако парламентарните избори завършат, например, със 70% гласували и 40% недействителни бюлетини, това ще бъде достатъчно основание да се твърди, че Избирателният закон не отразява волята на избирателя и да се подеме борба за РЕФЕРЕНДУМ за смесена или мажоритарна система при изборите, както и за това, ако не са гласували 50% + 1, изборите да не бъдат легитимни. Това ще ни даде шанс да не гледаме ден след ден, за цели десетилетия, едни и същи лакоми, корумпирани и долни нищожества, седнали зад банките в Свещения храм на народовластието. Това ще бъде крачка напред, колкото и плаха да е тя. Запомнете, че ако пуснете бюлетина, в която сте зачеркнали всички кандидати, ще се отчете като недействителна, но гласът ви ЩЕ СЕ БРОИ! Нека Светлината ви озарява и закриля!
Паула Лайт

“СВОБОДНИЯТ” ИЗБОР

“СВОБОДНИЯТ” ИЗБОР
(за кого да гласувам)

Отдавна, много отдавна, когато бях младо момиче и пред очите ми маршируваше сивата комунистическа диктатура, а в света наоколо гърмяха фанфарите на “победилия” социализъм, за свободните избори се говореше само шепнешком. Самата дума “избор” звучеше абсурдно, защото, за да избираш, трябва да имаш поне две алтернативи.
Спомням си как при първото си гласуване, когато за избори бях чела само в учебника си по история, учудено излязох от тъмната стаичка и попитах комисията къде са останалите видове бюлетини. За мой късмет, възприеха въпроса ми точно като това, което си беше, плод на детински наивитет.
Формално погледнато, днес е налице свободата да избираш между твърде много варианти. Само че, наистина ли е така? Защо ли тези многообразни алтернативи ми напомнят нашенските колбаси, в червата на които, независимо от екзотичния вид и имена, се тъпче все същата блудкава соя?! Или се сещам за клетия Адам, на когото Бог великодушно казал: “Избирай, човече! Всички жени са твои!” Хрумва ми и друго сравнение. Представете си твърде бедна пътуваща театрална трупа, където една и съща увяхнала улична артистка трябва последователно да изиграе ролята на съпругата, любовницата, любопитната съседка-клюкарка, пощальона и кварталния полицай.
Мисля, че възможността да избираме е фалшива опаковка. Зад различните маски ни се зъби все същото грозно, лукаво лице на диктатора, който някога дебелашки се перчеше на трибуните, пред които марширувахме…
Понякога в коментарите хора гадаят кой плаща за моите публикации. Не бих имала нищо против да стана малко по-богата. Само че, като честен търговец, бих продавала само качествена стока. Как да рекламирам боклуци? Как да твърдя, че соята е месо, че повяхналата грозница е красиво момиче, а крантата – буен жребец, който ще ни изведе от блатото на отчаянието? Не пиша платени публикации просто, защото няма кого да похваля. За жалост, един от коментарите, според който “Паула вижда и през стените” е верен. Да, виждам ясно зад маските, зад шарения грим, който скрива бръчките върху морала, зад пищните одежди, покрили мръсното бельо, зад фалша, измамите и гаврата с клетия ни народ. Виждам троянските коне и мулета, които ни пробутват като народни герои, евтините дрънкулки, представяни за злато и диаманти. И ще продължа да разобличавам измамниците, докато дишам, съвсем безплатно.
Не вярвате, че всичко е фалш??? Е, добре, каня ви на театър. Режисьорът е един, а сценариите различни. Нека да надникнем зад кулисите и да видим какво са нашите актьори на политическата сцена. Не забравяйте, че тук билетите са безплатни, но на изборите ще ви излязат много скъпи и добре си помислете на кого ръкопляскате толкова щедро:
БСП (БАЛКАНСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПОМИЯ) – играе собствената си роля на червена бабичка, накичена с тенекиените значки на славното си минало. Всички театрални трикове са създадени да трогнат най-наивните слоеве от публиката, онези възрастни хора, които биха ронили сълзи за “Многострадалната Геновева”, за “Злочеста Кръстинка” и “Изгубена Станка”. Налице са всички сладникави елементи на постановката. “Беззащитно” очилато момче с глуповат вид и прилична подстрижка, което стариците биха искали да ощипят по бузките; крокодилските сълзи на Масларова за нейните “скъпи майчици и бащи”. Репликите се подават в типичната “паткореч” на Оруел. Говори се дълго, гладко, сложно и витиевато, без да се казва нищо съществено. Използват се думи като “компетентност”, “професионализъм”, “социална политика”. Зад всичко това се зъби болшевишката вълча муцуна на звера, който не се насити да граби от куфарните пари до европейските еврофондове.
НДСВ (НАТРУФЕНО ДВИЖЕНИЕ на СИМЕОНОВИТЕ ВАСАЛИ) – партия от един човек, вече бита карта. Успя да докара на актрисата четири години пълни салони с мита за благородния монарх, напуснал страната като разплакано малко дете и върнал се с рицарска шпага да ни спасява. А зад маската се зъби плейбой, отдавна купен от най-ретроградните червени кръгове, за да върне техните деца и внуци във властта, да изпере парите им в чуждестранните банки и да им докара нови, свежи средства от наивните данъкоплатци. Под това царствено знаме тук се вмъкнаха отрочетата на старите вълци от ЦК на БКП, аморфни кариеристи, които са готови да се продадат и на дявола, за да получат достъп до парче от баницата и всякаква подобна паплач.
ДПС (ДАЛАВЕРИ, ПАРИ, САРАИ) – подходящо средство да се разиграва етническата бучка захар и етническия камшик. В страх и объркване клетите ни сънародници от турски произход гласуват под строй за злодея, по чиито ръце има тяхна кръв. А той върти задник в сложни гюбеци и успява да размества българските политически сили като пешки върху шахматната си дъска. Безнаказан е и такъв би си останал, ако зависи от българските институции. Никой не му прави данъчни проверки, разследванията срещу него умират в зародиш, него не го притесняват съд, полиция или прокуратура.
Герб (ГЕНЕРАЛ ЕВНУХ на РОДНИЯ БОКЛУК) – партия от един и за един човек. Създадена, за да подмами сексуално неудовлетворените домакини на средна възраст и “мачовците”, които виждат в генерала голям пич, нашенски Джеймс Бонд, дето ще разгроми лошите. А зад мъжкарската фасада се крие типичната нашенска мутра с врат на бик и мозък на фолк певица, чиято цел в живота е да остане пред обектива на камерите, каквото и да му струва това. Това мускулесто и лъскаво нищо ще е принудено да танцува в ръцете на кукловода, защото миналото му не е чисто като момина сълза. Бивш бодигард на Тодор Живков и Симеон, сега е призван да пази отрочетата им с други средства – да бъде тяхната политическа играчка.
Атака (АЗ ТАРИКАТЪТ – АВАНГАРД на КЛОУНИТЕ АНАРХИСТИ) – Тук стигаме до най-хитрата мимикрия на старата артистка. Играе се върху благородна струна в сърцето на българина- неговия патриотизъм. Атака пледира за националните консервативни ценности, за християнски морал и ни шашва с красиви лозунги като “България за българите!” Привлича като електорат хора честни, потъпквани и готови за борба в името на благородни каузи. Вниманието, обаче, се отклонява от истинската драма, ярко и изкусно. Виновни са турците, циганите, евреите, ЕС, извънземните. За корупцията се говори много, но без имена. Често в речите блика умилено стародавно русофилство. Лидерът е красавец и левент, с войнствен речник и мъжкарско излъчване. Той толкова агресивно поздравява възторжените тълпи с поздрав на генералисимус, че човек забравя, че дори не е ходил войник. Активистите на “Атака” са агресивни, многословни и нешлифовани. Те са обилно покрит с нафталин анахронизъм, придаващ си авангарден вид. Не бива да забравяме, че, ако искаме България да излезе от блатото, не трябва да гледаме назад, а напред. Жената на Лот се вкаменила, а Евридика се върнала в царството на мъртвите само заради такъв поглед в погрешната посока.
ДСБ (ДЕМОНИЗИРАНИ СЪРДИТИ БЪЛГАРИ) – Иван Костов е мъж със здрав разум и управленски талант, който би могъл да ни приобщи към съвременната европейска демокрация, но допусна грешки, които дадоха възможност на червения режисьор, използващ медийния си слугинаж, да го демонизира. Сега майките едва ли не плашат децата си, че, ако не слушат, “ще ги дадат на чичко Костов”. Така “командирът” плаща греха си, че допусна да го подмамят евтини илюзионисти като Александър Божков, Христо Бисеров, Йордан Цонев, Светлана Дянкова (последните трима са в Движение за права и свободи – ДПС) за пари и безнадеждно опетни политическата си визия. Боя се, че в момента го използват за емблема на злото и корупцията тия, които наистина са зли и корумпирани. Жалко!
СДС (СЪЮЗ на ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ) – нашата крехка политическа мечта беше сериозно осквернена и обезобразена още, когато бе засято семето й в каменистата почва на робския ни манталитет. Затова в средите й гъмжи от троянски коне на Държавна сигурност и при всеки истински опит за подем и победа, се появяват “мравки”, “люспи” и други форми на политически лекета, които убиват и компроментират синята идея. Последен пресен пример за това е фарсът с регистрацията за избори.
“Другата България” (ДАР за БАЛАМИТЕ) – гнездо на евтини мошеници с болезнени амбиции, употребени да добавят някой и друг глас към излинелия електорат на “царя”
“Ред, Законност и Справедливост” (РЕВОЛЮЦИОННА ЗАВЕРА на САМОТНИЦИ) – Добър опит за честна сценична игра, но унищожен в зародиш от червената артистка – уличница, която, когато не може да намери други аргументи, назовава младите и талантливи актьори “луди”. Уви, България е земя, където за дълго, дълго време ще считат свестните за луди.
Е, харесва ли ви спектакълът? Бих искала да го представя като комедия, но си е цяла трагедия.
Наред с това, налице е и имуществен ценз. В политическото театро можеш да се включиш само ако ти или родителите ти са крадили достатъчно или ако те купят мафиоти, крадили така. Виж образователен ценз липсва. Ако кандидастваш за роля в политическия театър, да си невеж, простак, малограмотен или просто наивен и задръстен е предимство. На мода са манекенките, научили се да натискат бутончето за гласуване по подаден от кукловода знак.
Е, и какво да сторим? – ще попитате. – Дали да не си останем в къщи в деня на избора?
Не, в никакъв случай! Това би значело да допуснете лошите актьори да чуват аплодисменти, макар и от почти празна зала. Влезте в залата и, ако спектакълът не ви харесва, освиркайте ги! Няма по-лоша позиция от бездействието. Моят човешки и граждански съвет е тия, които искрено вярват на определена политическа сила, да гласуват за нея, а останалите пак да гласуват, но с бюлетина, в която са зачеркнали всички имена. Време е режисьорът да разбере, че съзнаваме колко слаби и жалки са неговите актьори и че за в бъдеще искаме сами да си избираме изпълнителите в представлението. Време е!
ПРЕДИЗБОРНО ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ВСИЧКИ БЪЛГАРИ

СКЪПИ МОИ ПРИЯТЕЛИ И СЪНАРОДНИЦИ,
Предстоят парламентарни избори и ония, които с деянията си ни донесоха толкова страдания и неволи може отново да бъдат избрани с 10 – 15 % от българските граждани, защото другите, отчаяни, обезверени и отвратени, са си останали в къщи. Така, мандат след мандат, ще гледаме все същите недостойни и презирани от нас лица в ролята на народни представители и те ще определят съдбините ни, ще имат имунитет при разследване за корупция, ще черпят блага. Защото вашите неподадени гласове ще бъдат разпределени между тях. Нека не го допускаме! Ако си останете в къщи и не гласувате, това НЕ Е НАКАЗАТЕЛЕН ВОТ, а услуга в полза на хората, които искате да изритате вън от политическия живот. Моля ви, ако не харесвате никого от кандидатите на политическите партии, все пак, гласувайте. Гласувайте с бюлетина, в която сте зачеркнали всички. По този начин ще попречите да получат от държавата субсидии и за вашите гласове лица, които не одобрявате. Излезте и подайте вота си! Ако съединим много малки пламъчета, ще запалим клада, на която ще изгорим или поне поопърлим злото. Нека политиците видят, че народът ги уволнява! Нека пред света грейне истината, че сме хора, а не стадо овце! Целта е проста. Ако парламентарните избори завършат, например, със 70% гласували и 40% недействителни бюлетини, това ще бъде достатъчно основание да се твърди, че Избирателният закон не отразява волята на избирателя и да се подеме борба за РЕФЕРЕНДУМ за мажоритарна система при изборите, както и за това, ако не са гласували 50% + 1, изборите да не бъдат легитимни. Това ще ни даде шанс да не гледаме ден след ден, за цели десетилетия, едни и същи лакоми, корумпирани и долни нищожества, седнали зад банките в Свещения храм на народовластието. Това ще бъде крачка напред, колкото и плаха да е тя. Запомнете, че ако пуснете бюлетина, в която сте зачеркнали всички кандидати, ще се отчете като недействителна, но гласът ви ЩЕ СЕ БРОИ! Нека Светлината ви озарява и закриля!
Паула Лайт – Това съм аз (It is me): http://PaulaLightVerity.blogspot.com

ДРУГАТА БЪЛГАРИЯ ИЛИ ПОРЕДНАТА ПОЛИТИЧЕСКА МИМИКРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА МАФИЯ

ДРУГАТА  БЪЛГАРИЯ  ИЛИ  ПОРЕДНАТА  ПОЛИТИЧЕСКА  МИМИКРИЯ  НА  БЪЛГАРСКАТА  МАФИЯ

Съдбата на България е предначертана. След тези парламентарни избори, “Герб” ще управлява за две години и четири месеца. След този период, за клетата ни измъчена Родина ще възникне големият и последен шанс да поеме по пътеката на духовното и материално Възраждане. Но ПП Другата България не е тази обновителна сила. Нейните лидери не са месиите. Нейните цели нямат нищо общо с мечтите и благополучието на клетия ни народ. Не бива да допускаме да бъдем излъгани за пореден път, защото историята не дава безброй възможности.
Мнозина от моите читатели са ме укорявали в прекалено черногледство, а някои дори в твърде много злоба и омраза. Не им се сърдя, защото често рисувам мрачни картини, но мисля, че не са прави. Като всеки българин чакам, надявам се и търся. Подобно на Диоген, който, странен и неразбираем за другите, обикалял по друмищата на Древна Елада с фенер, запален посред бял ден, търся и ще продължавам да търся. Очаквам онези наши синове и дъщери, които с истинско родолюбие, безкористност и жертвоготовност ще се захванат да изринат Авгиевите обори и да спасят народа си от блатото, в което е затънал.
Вярвам, че спасителите ще дойдат отвън и ще бъдат емигранти, може би, второ поколение. Това трябва да са хора, които не носят гените на робската апатия и бездушното покорство. Те ще бъдат нашият Мойсей, който да ни изведе от духовната пустиня, в която се намираме. Ето защо, когато разбрах за учредяването на партия Другата България, у мен за миг трепна надеждата, че това са чаканите, че някак ще прескочим предначертания период на управлението на Герб, че светлината доближава мрачната яма на затвора ни. Затова написах на господин Божидар Томалевски, лидер на въпросната политическа организация писмо, което завършва така:
“Но паякът плете огромни паяжини, а злото хвърля дълги сенки. Кой може да знае дали сред вас не са се настанили като личинки на паразити потомците на ония, които озлочестиха народа ни? Преуспели и загладени, костюмирани и самодоволни, те, може би, обикалят сред добрите и почтените от вас и ви убеждават, че не са деца на мрака, а на светлината. Спомнете си за “великденчетата” на Симеон Сакскобургготски! Един от вас, например, е бил координатор на НДСВ. Огледайте се за маскирани издънки на комунистическата върхушка или за агенти на Държавна сигурност второ поколение, та да не ви употребят за своите користни цели! Не допускайте да внесете в Родината оня дървен кон, с който данайците са унищожили Троя.
Аз ще следя кандидатите, действията и идеите ви и ще бъда много бдителна. Ако целите ви са чисти, ако не сте емисари на все същата червена ламя, няма да имате по-добър приятел от мен. Ще работя за вашата кауза, анонимна и неизвестна, безвъзмездно и честно, без да очаквам “къс от баницата” и да претендирам за заслуги. Докато съм жива, едва ли ще научите моята самоличност.
Но горко ви, ако смятате да си направите поредната гавра с клетите ни сънародници! Ще ви обявя война, а мисля, че умея да воювам. Колкото и Донкихотовско да ви изглежда, мечът на Гебура не е ръждясала и смешна старомодна играчка на честта, а оръжие на Светлината! Работете в името на Родината! Не позволявайте да ви завладее лакомия, презрение към обикновените хора, надменност и псевдоелитарни фасони, защото ще бдя! Засега съм с вас и ви благославям. Нека Светлината ви пази и закриля! “
В отговор, Божидар Томалевски ми изпрати следното писмо:
Bojidar Tomalevski <bojidar.tomalevski@drugatabulgaria.bg>
До:    Паула Лайт <paula_light@abv.bg>
Относно:    paritq Drugata Bulgaria
Дата:    Неделя, 2009, Май 3 19:17:23 EEST
Уважаема госпожо Лайт,
Благодаря Ви за моралната подкрепа. Вместо да си губите времето и да търсите някакви закодирани комунисто, царисти и т.н.,по-добре се присъединете към нашата идея. Уверявам Ви, че при нас такива няма.Както разбирам от Вашето писмо, нашата инициатива Ви хареса и ще се радвам ако Ви е лично се ангажирате с нея, станета наш члан, оргфанизирате клуб и бъдетепредставител в държавата, в която живеете.
С най-добри пожелания,
Божидар Томалевски
Бих желала искрено да споделя какво най-много ме огорчи. Не това, че господинът най-безпардонно излъга в своето послание. Политиците май лъжат по презумпция така, както леопардът има петна, а таралежът – бодли. Не! Огорчи ме твърде снизходителната представа на Томалевски за интелектуалните качества на неговите сънародници. Това, че гледа на нас, както конквисдаторите са гледали на примитивните диваци и аборигени и смята, че е много лесно да ни пробута мъниста, бутилки евтин алкохол и огледалца, а да получи в замяна земя и кюлчета злато. Вярно е, че сме дали много примери за политическа доверчивост и наивитет, но все пак сме компютърно грамотни и не е чак толкова трудно да се направи проверка и внимателен анализ на новите лица, които искат да станат част от “политическия елит”. Тази проверка ми показа с кого си имам работа. Зад кротката агнешка маска отново ми се озъби старата вълча муцуна на червената върхушка и нейните потомци. Подобно на сюжета в евтина comedia del’arte или в сензационен Холивудски филм, зад картоненото домино, в различна роля, играят все същите стари актьори с набръчкана съвест, съсухрен морал и немощни души. Спомнете си старата приказка за седемте козлета. За да влезе в заключената колиба и да погълне козлетата, вълкът покрива лапите си с брашно и говори с тънки и нежни кози трели, та наивните яренца да го вземат за своята майчица коза и да му отворят. За да не пуснем сред стадото си поредния гладен вълк, искам да ви разкажа една приказка, приказката за Другата България. В нея има всичко – красиви благороднички, наследници – хамелеони, дипломати с манталитет на търгаши и цяла торба илюзии. Който има уши да слуша, за да не пуснем за пореден път хищника сред нас!
Имало едно време в град Златица хубаво момиче на име Василка Димитриева. Тя не харесвала сивия си живот в сивия делник, сред сивите си връстници. Не харесвала и името си. Искала да попадне в друга земя, в друго време и под нова самоличност. Така Василка претърпяла метаморфоза и станала Лучия Остерлунд, смел борец за човешки права и свободи, яростна роялистка, носителка на благородническа титла. Дистанцирам се от онези, които й се подиграват и я назовават “луда бабичка”, както и от онези, които твърдят, че е търпяла наказание за кражба в Сливенския затвор. Може да е било така, а може и да не е. Разбира се, Василка – Лучия лъже за много факти от живота си, но това е разбираемо и донякъде простимо. Ужасно е да не харесваш себе си, да искаш да влезеш в друго битие и друга кожа. Все пак, бих я посъветвала да реши каква е. Представя се за член на лигата (то е комитет) за човешки права и свободи, Helsinky Watch (http://en.wikipedia.org/wiki/Helsinki_Watch), за член на комитет с това име в България, Финландия или Южна Америка. Представя се и за член на Amnesty International (http://www.amnesty.org), което не е възможно, просто защото в тази организация не членуват физически лица, въпреки че има многобройни сътрудници. Лучия трябва да си избере и дали да бъде баронеса или графиня, защото е невъзможно двете едновременно, бива и да се задоволи с едно-две висши образования, а да не твърди, че има пет. Няма нищо срамно в това в жилите ти да тече българска пролетарска кръв и да си по образование лаборантка. В този фентъзи епос нашата Пепеляшка се обърква твърде много и си противоречи, а твърденията й са направо безумни. Не бих се занимавала с нея и не бих дръзнала да руша илюзорния й свят. Нека вярва, че тиквата е златна каляска, а плъховете – лакеи. Нека смята, че изящната и аристократична кристална пантофка е подходяща за нейния крак. Проблемът е в това, че госпожата е решила да влезе в голямата политика и да пробие пъртина в нея за своя син, Божидар.
Отначало вижда мястото му най-вече в средите на НДСВ, където бляновете й вече го рисуват като доверен царедворец и най-приближен и обичан съветник на “царя”. За целта, мадам Лучия се втурва да основава роялистки клубове и да проповядва доктрината на монархията сред своите сънародници. В оня период, нашите медии проявяват наивност и често я интервюират като дама със знатно потекло, която иде от Запад да ни налее ум в главите. Гостенката не спира да говори за качествата на Симеон, за предимствата на монархическата форма на държавно управление. Стига дотам, че твърди най-сериозно как фамилията на Сакскобургготите произлизала от прабългарския род Дуло. Намират се хора, готови да преглътнат дори и това. Действително, нашата Пепеляшка постига нещичко и синът й става член на Националния съвет на НДСВ, но достъпът до държавната баница на управлението тъй и остава недостижим за него. Тлъстите мръвки са подготвени за великденчетата, за приближените на принц Кирил от така наречения Лондонски клуб, които носят в гените си знатно червено потекло и разполагат с доста куфарни пари.
Разочарована, Лучия Остерлунд се опитва да направи сина си евродепутат от листата на Социалдемократическата партия. Когато не успява, става страстна привърженичка на “Герб” и хуква да агитира за кандидатите на тази партия в местните избори. Тя обикаля из провинцията. Посещава Русе, Плевен, Габрово, и Хасково. Направо е неуморна, но накрая стига до печалния извод, че и тук баницата отдавна е разпределена и едва ли ще има къс за нейния наследник. Така мадам стига до извода, че е трудно да се снесе златно яйце в нечие чуждо гнездо и че на сина й е нужна собствена партия. За привърженици тя привлича втора вълна монархисти, чрез които Симеон ще запази известно влияние в управлението на страната, за да защити авоарите си. Така се ражда Политическа партия Другата България.
Партията е учредена на 23.03.2009 г. в столицата, в хотел “Кемпинкски-Зографски”, а учредителното събрание се състои от 620 делегати. Бих искала да споделя с вас каква е програмата на тази партия, но така и не разбрах. Всичко се свежда до приятно мъгливи обещания в страната да стане по-хубаво, а избраниците, които имали солидни европейски връзки, да “лобират” за повече Европейски инвестиции. Като се изключат няколко технически предложения, свързани с възможността на емигрантите да упражнят правото на глас, лично аз не видях никаква конкретика. Лозунгите силно ми напомнят обещанията на Симеон да “оправи” България за осемстотин дни и направо да я превърне в земен рай. Е, наистина я превърна за себе си и за приближените си фаворити!
На събранието за лидер на партията единодушно бе избран Божидар Томалевски, а в ръководството влязоха някои емблематични личности, за които ще поговорим по-долу.
Какво бих могла да кажа за лидера? Като начало, това, че лъже като барон Мюнхаузен. Заявява в писмото си, адресирано до мен, че сред тях няма царисти и пропуска да спомене, че е бил в ръководния орган на НДСВ. В интервю с него, взето преди време от журналистката Ана Миланова, четем следното: “НДСВ се олицетворява с Негово Величество. Той е една силна и харизматична личност. Аз самият съм хард роялист. Именно това ми даде тласъка да бъда съпричастен към идеите на НДСВ”. В други изявления говори за образованието си , завършено във Финландия, със специалност маркетинг, менижмънт и реклама, за това, че знае шест езика и че има солидни контакти с елитни международни среди. Не знам какво да мисля за тези изявления, но лично аз вече, преди да се ръкувам с него, бих си преброила пръстите. Още повече, че твърди, че имал родствени връзки с фамилията Ротшилд, което вече ми напомня за богатото въображение на майка му, госпожа Остерлунд.
Каквито и да са подвизите и постиженията на нашия герой в миналото, не разбирам защо са му нужни няколко документа за самоличност и няколко имена, от които аз знам за три: Божидар Томалевски, Божидар Томалев и Дарио Томалети. На мен ми се струва, че за почтения човек е достатъчно едно, а ако е торец и творчески псевдоним. Повече ми миришат на сериозни разногласия със закона.
Томалевски ни смайва с подобно обилие и в търговско-правната си биография. Ако се обърнем за помощ към немите търговски регистри, те могат да ни разкажат една твърде странна история:
На всяка от самоличностите му има регистрирани различни фирми. Индиректните връзки на тия компании, от своя страна, водят съответно до около сто офшорни или с чуждестранно участие дружества, регистрирани на един и същ телефон в София. Голяма част от дружествата, независимо от това, че са с един и същ телефон, имат различни адреси. В други случаи, обратно, адресът е един и същ, а телефоните – различни. Накратко, като че са положени големи усилия да затруднят до безобразие едно евентуално разследване. Ако смятах да правя общ бизнес с господин Томалевски, Томалети или Томалев, тези данни в регистрите биха ме накарали сериозно да се замисля. За жалост, Общинският съвет на Община Поморие е пропуснал да направи своевременно това и доверчивостта му ще струва на данъкоплатците 2000 дка земя, продадена на безценица, по 15 стотинки за декър.
Община Поморие регистрира смесено дружество с компанията “Ен джи би Кънсълтинг” – ООД, съдружници в която са Дарио Томалети, Георги Гюрковски и още едно лице, англичанин по националност. Тази фирма държи контролния пакет от 80% от капитала, а Общината е влязла с апортна вноска (земята) и няма дори блокираща квота. Според дружествения договор на смесеното дружество, с 2/3 от капитала спокойно може да бъде изключена като съдружник. Вероятно, общинските съветници са подлъгани със златни видения за голям инвестиционен проект, свързан със строеж на туристическо селище и игрище за голф в Каблешково. Томалети обещава парите да дойдат чрез инвестиции от лицата Дейвид Нюмън, Томас и Никълъс Галахър, за които твърди, че управлявали около един милиард евро в Европа. Българската агенция за инвестиции, незнайно как, е издала сертификат за първокласен инвеститор на “Ен джи би Кънсълтинг”, който позволява оказване на държавна помощ при изграждане на помощната инфраструктура.
Внасянето на терените в проекта като цяло е в груби закононарушения. Парцелът от 2000 дка още се води земеделска земя и, за да се промени предназначението й, е необходимо Решение на министерството на земеделието и продоволствието. Без такова решение, не би следвало да се говори за урегулиран парцел. За промяна на статута, трябва да се внесе такса, която възлиза на милиони левове и още не е постъпила в бюджета. За да се пристъпи към утвърждаване на Подробен устройствен план (ПУП), е необходимо първо да се приеме Общ устройствен план, в който да се вземе предвид урегулирания терен, а това не е сторено. Въпреки това, по мистериозен начин бива одобрен ПУП, дори без наличие на изготвена оценка на въздействието на проекта върху околната среда. Одобрението на ПУП преди приемането на екооценка е грубо нарушение на закона, с което в момента се занимава Окръжна прокуратура – Бургас.
Все пак, отново с мистериозни методи, преди първата копка Министерството на околната среда и водите излиза с положителна екологична оценка, която господин Томалети получава на ръка от министър Джевдет Чакъров. Общината получава тази оценка твърде късно, което прави жалбата безпредметна. Накратко, налице е пълен хаос. Няма съгласие за проекта от Електроразпределителното дружество, няма строителна виза и няма договор за строителен контрол. Всичко това не пречи на господин Томалети и съдружниците му да преминат към действия.
Междувременно, точно в деня на подписването на дружествения договор за смесеното дружество с Общината Ен джи би Кънсълтинг става 100% собственост на малтийската офшорка “Дарник Лимитид”- ЕООД. Земята вече е прехвърлена с нотариален акт, а съдружниците предприемат предупредителни действия, които и най-големият наивник би разтълкувал като прелюдия към изключване на общината като съдружник. Ако отключите вратата към държавното управление на господин Томалети и съдружниците му, става ясно що за личност бихте пуснали при козлетата.
Разказах ви тази история на дълго и широко с една цел. Искам да си зададете въпроса как господин Томалети работи в такава хармония с настоящето и предишно правителство. Очевидно, министърът не би дал на всеки почтен бизнесмен исканата оценка на ръка, взаимоотношенията с чиновниците водят всички нас до обриви и нервни кризи, а за нашия герой протичат много леко, направо по мед и масло. Това за пореден път следва да ни отвори очите за един прост факт: господин Томалети не е алтернатива на сегашното управление, а техен предан играч, седял досега на резервната скамейка, който предстои да излезе на игрището и да създаде поредната димна завеса, поредната илюзия, че нещо в тази страна се променя!
Друг член на ръководството на ПП Другата България е Мартин Гюрковски, син на Андрей Гюрковски, убеден монархист, който по времето на НДСВ бе спряган като евентуален кандидат за кмет на София или за министър на енергетиката и брат на Георги Гюрковски, съдружник на Дарио Томалети в Ен джи би Кънсълтинг, чиито действия анализирахме преди малко.
Интересна фигура представлява господин Цачевски, дипломат. Същият е бивш посланик на страната ни във Финландия, освободен от длъжност за груби нарушения, предимно на финансовата дисциплина. Става дума за продажба на безакцизен алкохол. Данните са за 660 бутилки, продадени на външни лица и 900 бутилки, за които липсват оправдателни документи защо са освободени от мито. Всъщност, при продажбата им посланика е начислявал ДДС, който по-късно е получил от Финландия. Парите липсват в касата на посолството. По-късно, Цачевски се мъчи да оправдае себе си с нагласен срещу него сценарий, поради принципното му отношение към кариерата на дипломатите в посолството. За жалост, обаче, е канен за обяснения и във Финландското външно министерство, което не може да бъде винено в интерес към нашата кадрова политика. Наред с това, много българи, живеещи във Финландия с носталгия си спомнят за купения “на далавера” алкохол, продаван от посланика. Всичко това просто не може да бъде нагласен сценарий. Интересно е, че господин Цачевски е станал дипломатически представител на страната си чрез квотата на ДПС. Той обяснява това с мистериозна лична покана от Ахмед Доган.
Ето какви са данните за част от политическия актив на партията. Не само мирише, а направо вони на великденчета!
Разбира се, има и почтени хора, вероятно подведени да се включат в тази политическа авантюра. Например, треньорът Емил Велев или господин Йовчо Белчев, който е на една достолепна възраст и, въпреки че е убеден монархист, никога не ми е правил впечатление на безчестен човек. Ако не греша в преценката си за тези хора, искрено се радвам да им отворя очите, за да не се излагат пред българската общественост.
Това е тъжната история на Другата България, нашия пореден “спасител”. Вярвам, че видяхте вълчата муцуна зад приятната пъстра маска. Не допускайте да ни лъжат повече! Нямаме време за нови грешки и нови удари, защото страната ни вече загива под напъна на паразитите! Само след около две години и половина ще дойде единствената възможност за Родината ни. През това време, търсете хората, защото те ще дойдат от вашите среди. Преценявайте личностите с достойнство и морал, за да може, когато настъпи решаващият миг, те да са готови за спасителна акция. Създайте задгранично електронно правителство, следете внимателно събитията и мислете за спасението на изстрадалата ни земя. Костите на Аспарух, Паисий и Левски зоват за помощ. Не губете време за фалшиви илюзии и грешки, защото историята няма да ни го прости!
Паула Лайт

ГОЦЕ ПЪРВАНОВ – КРИВОТО ОГЛЕДАЛО НА НАЦИЯТА

ГОЦЕ ПЪРВАНОВ – КРИВОТО ОГЛЕДАЛО НА НАЦИЯТА
Докато премиерите, министрите от едно или друго правителство и депутатите от управляващата клика в България са израз на временно статукво, на конюнктурата и превеса на една или друга група от политическата мафия, за президента се предполага, че е наш символ. Той би следвало да олицетворява онова, което представляваме в своята същност, нашия идеал, представата ни за личност, която изразява най-доброто, на което сме способни.
В САЩ, в един тежък и мрачен период за американците, се появи Кенеди. Неговият идеализъм, усмивка, убедително слово и решителност тласнаха хората нагоре, към светлината. В зависимост от периода и духовните потребности на нацията, всяка държава търси своето въплъщение. Търси лицето, което може да вдъхновява, да буди вяра и сили, любов към Родината и решителност да се трудиш за нея. Той съсредоточва в личността си есенцията, сърцевината, Светая светих на една националност. Ето защо е толкова важно държавният глава да бъде личност, която вдъхва възторг и уважение вътре в страната и вън от нея. Чистотата и добродетелите на тази личност трябва да са вън от всякакво съмнение, да будят уважение, гордост и респект, подобно на икона. Защото у един човек се съсредоточва мисията да бъде огледалото на народа си, да показва на света що за хора са тези, какъв е техният облик, дух, интелект и морал. Един президент трябва наистина да забрави пристрастия, сметки и политически интриги, защото принадлежи на цялата нация.
Нашият държавен глава се оказа странна, изпълнена с противоречиви послания личност. При него се установиха тъмно минало, доста мътно настояще и неясно бъдеще. Наистина ли Първанов, президент вече втори мандат, е символ и огледало на нашата същност? Не ми се иска да вярвам, че е така, защото на това огледало липсва кристалната чистота и истинност. То е замъглено като че е от атрибутите на фокусник-шарлатанин, нащърбено е и криво. През него виждаме обезобразено лицето на българския дух. Лошото е, че и светът ни възприема с гротескни, чудовищно разкривени черти.
Нека положим нашия символ и президент под скалпела на честния и безпристрастен анализ. Нека се разходим из неговото минало и настояще , за да видим колко мрак и колко светлина има в същността му и да се запознаем с неговите пороци и добродетели.
Георги Седефчов Първанов е роден на 28.06.1957 г. в с. Сирищник, община Ковачевци, област Перник, но израства в съседното село Косача. По-късно родителите му се преместват в град Перник, където синът им завършва математическа гимназия.
Скромният му произход, кроткото и уважително поведение и милата усмивка, която и до ден днешен просълзява и затрогва стариците му помагат. Наред с това, младежът никак не е глупав.
През 1981 г. завършва история в СУ “Св. Климент Охридски”, а през 1988 г. защитава докторската си дисертация на една носталгична за комунистите тема, “Димитър Благоев и българският национален проблем – 1879-1917 г.” В тази абсурдно политизирана и идеологизирана тема няма нищо странно. Хора като него да козируват на социалистическата идеология и да крякат в хармония с жабешкия хор на възхвала към Партията с главно “П”. Може би, в своето поприще на историк Първанов не е имал друг избор, ако не е бил готов да работи като учител по история в родното си село Сирищник или в с. Косача.
Идеологическата му лоялност и правоверност, а може би и първи стъпки в сътрудничеството на ДС били съответно възнаградени. Още през 1981 г., направо от студентската банка момчето постъпва да работи в Института по история на БКП като научен сътрудник. Той остава имунизиран от задължителна работа като селски педагог за три години, от усилия, конкурси и борби и завинаги се откъсва от прогресивния си селски произход в полза на БКП.
От 1989 г. става старши научен сътрудник, а през периода 1992- 1996 г. е директор на Центъра за исторически и политологически изследвания към ВС на БСП.
Политическата му кариера следва шеметно възходяща линия. От 1981 г. е член на БКП. Остава си такъв до избора му за президент през 2001 г.
През 1989 г. е сред учредителите на националистическата организация Общонароден комитет за защита на националните интереси, която на 04.01.1990 г. се обявява против формирането на ДПС и възстановяването на имената на българските турци. Този малък факт, не толкова широко известен, легитимира Първанов в истинската му същност. Ако проследим последващите му действия и реакции във връзка с ДПС, ще се убедим, че човекът е праволинеен и принципен като хамелеон.
Кариерата на момчето от село Сирищник е направо шеметна. През 1994 г. е избран за член на Изпълнителното бюро на ВС на БСП. През 1996 г. става заместник председател на партията си, а от 1998 до 2001, когато е избран за президент, е неин председател. От 1994 г. Гоце е народен представител, без прекъсване.
На 19.01.2002 г. полага клетва като президент на Република България и тържествено обещава на сантименталните пенсионери, с чиито вот е избран, да бъде “социален президент”. От тази дата Седефчов влиза в най-висшата лига на политическия живот.
Както виждате, до този момент биографията му не разкрива петна и тъмни сенки. Вярно е, че пред нас се очертава лика на един напорист кариерист, който от социалистическо време се е научил да се катери нагоре и нагоре, дори ако трябва да пълзи. Научил се е да се бори за самоизявата и напредъка с лакти, нокти и зъби.
Само че, подобно на луната, биографията на президента има и своята “обратна”, “тъмна страна”. Или, ако се изразим като един от героите в “Туин Пийкс”, “Совите не са това, което са”.
По време на първия си мандат като президент, на въпрос на журналистка от водеща българска телевизия дали е бил агент на Държавна сигурност Георги Седефчов отговаря категорично “НЕ”. Това е първата лъжа на президента по въпроса. Но на лъжата краката са къси. През 2006 г. след дългогодишно мълчание, тъй като разсекретяването на досиетата предстои, Първанов съобщава, че в архива на ДС съществува папка с псевдоним “Гоце” за него, но тя била съставена без неговото знание и участие. На 19.07.2007 г. Комисията по досиетата установява официално неговата принадлежност към ДС в периода 1989-1993 г. Става ясно, че изрично е изразил желание да сътрудничи. В предизборната му кампания за втори мандат той декларира, че не е знаел, че работи за тайните служби. Дори и хванат по бели гащи президентът не се предава и говори как сътрудничил само като историк, добре подготвен по македонския въпрос във връзка с написването на определена историческа творба. Да, но досието му съществува няколко години след тази мисия, която самият той определя като много патриотична и благородна. Наред с това, от досието му липсват страници, което буди въпроси все с неприятни евентуални отговори.
Когато се анализират такива факти, мнозина се нахвърлят върху автора, че трябва да спрем да се ровим в миналото, че историите с тия досиета трябва да бъдат забравени, че тогава такова е било времето и т.н. и т.н. Миналото, обаче, хвърля дълги сенки. Това минало свързва Първанов със “светли” личности като Меди Доганов, Румен Петков и други подобни апостоли на неосоциализма, по-лош от най-вълчия капитализъм, които разграбват, озлочестяват и погубват клетото ни отечество.
Но дори да признаем, че Гоцето не е такъв, че той е бил агент от друг тип, добричък и родолюбив, това някак не кореспондира с топлите му чувства към Доган и Петков. Но да оставим и това.
Проблемът, който ме тревожи е, че президентът ни, нашият символ и огледало е направо патологичен лъжец! Нека проследим хронологично лъжата му:
2002 – Не съм бил агент!
2006 – Води ми се досие, без да зная това.
2007 – Да, бях агент, но с патриотични задачи.
Бива ли президентът да е лъжльо, който се изправя пред лицето на целия народ и твърди неистини не веднъж, а три пъти, като всеки път ни сервира различна версия. И тези лъжи не са свързани със семейни проблеми и личен живот, което донякъде би било разбираемо, а с факти, важни за избора му, които неговите избиратели и данъкоплатците имат всяко право да узнаят. Защо Седефчов не си подаде оставката веднага, след като беше уличен в измама или поне не постъпи като Георги Коритаров и не се изповяда и извини на нацията? А Коритаров не е лъгал, а само мълчал за агентурното си минало. При Гоцето нямаше извинение, неудобство или дори капчица срам.
Впрочем, навикът да се лъже прилича на лошия дъх. Човек не може да се отърве от него.
На 05.03.2008 г., няколко дни след пожара във влака София- Кардам, който потопи в скръб и страдание толкова български семейства, в регионалния вестник “Струма” излезе информация, че на 01.03., време на траур, президентът бил в околностите на Симитли, заедно със специално организирана от него ловна дружинка. В отговор на официалното запитване, верен на навика си да се разминава с истината, Гоцето първоначално отрича да е бил изобщо на това място. После, когато лъжата става прозрачна, президентството уточнява, че е бил там, но не на лов. Депутатът от БСП Стоян Проданов признава, че самият той е бил на ловна хайка в Симитли и отказва да отговори на въпроса бил ли е там и президентът. Очевидно, човекът просто не е дотам непочтен и му е неудобно да лъже, докато Гоцето няма такива деликатни скрупули. Работата е там, че нашият държавен глава на 01.03.2008 г. е не само грубиян, несъпричастен към мъката на хората и нормите на траура, а и бракониер, тъй като според Правилника за прилагане на Закона за лова, организирането на хайка за вълци е забранено в периода от 01.02. до 30.09. Какво да се прави… Гоце е последовател на славните родни традиции, чиито основи са положени от Кубадински и Тато в доброто старо време. Нека си спомним и за скандала, станал в една от бившите съветски републики, където Гоце с незаконен обстрел убива рядък планински козел, архари, защитен в червената книга на изчезващите видове.
Дотук си поговорихме за морала на човека, който няма кристалния огледален блясък на чистата съвест. Случвало се е, обаче, хора безскрупулни и цинични да се окажат мъдри политици и да допринесат полза на държавата, която ръководят. Да не би пък случаят с Гоце да е точно такъв? Нека направим кратък анализ на някои негови действия във вътрешната и външна политика на страната.
Във външната политика Гоцето следва вечните и неизменни социалистически традиции и тича в Москва при всеки удобен повод, подобно на васал, оказващ почит на сеньора си. Той доведе с много усилия до енергийното ни обвързване към Русия, а сега хленчи за необходимост от енергийна независимост на България. Прилича на баща дал момата в леглото на прелъстителя, който после надава вопли, че не била девствена. Когато алтернативния църковен синод осъди страната ни в Страсбург, президентът хукна да се кланя на новия руски патриарх Кирил II да съдейства за обединението на църквата. Визитите му на изток десетократно надвишават тия на запад. Той е доктор хонорис кауза на университетите в Армения и Азърбайджан. Непосредствено преди влизането на България в НАТО е правил изявление, че трябва това да стане със съгласието и посредничеството на Русия. Всъщност, абсурдът иде от това, че човекът е президент на държава, която членува в структури и алианси, отстояващи западните демократични ценности и действията му сигурно водят често до вдигнати вежди и цивилизовано удивление у дипломатите.
Още преди да встъпи в длъжност като президент, през 1999 г. Гоцето гласува против резолюция, която позволява на НАТО да влиза в българското въздушно пространство. В сръбската преса се появява писмо до Милошевич, в което приобщаването на България към НАТО е назовано “авантюристично решение, което създава предпоставки за застрашаване на националната сигурност на страната.”
През 2000 г. той прави изявление, че трябва да се отчете мнението на Русия за приемането на България в НАТО.
Вътрешната политика на Гоцето се отличава с не по-малко действия, които тласкат страната към загуби, лош международен авторитет и кризи.
В края на 2002 година, въпреки протестите на 18 религиозни и неправителствени организации, подписва приетия от Народното събрание Закон за вероизповеданията, в който Българската православна църква е определена като представител на традиционното вероизповедание. Целта на закона е да съдейства за преодоляването на разкола в Църквата в полза на патриарх Максим. Прилагането на този закон, илюстриращ недопустимата по конституция намеса на държавната власт в религиозните работи, довежда до насилствено извеждане на православни свещеници от храмовете им през нощта на 20 срещу 21.07.2004 година.
Резултатът за България е печален, защото през 2009 година Европейският съд по правата на човека в Страсбург отсъжда в полза на синода на Инокентий. България губи огромна сума, която е дължимо обезщетение. Вместо да търси начин за преодоляване на недопустимия гаф, Гоцето нагло заявява: „От решението на съда в Страсбург не произтича автоматично едно или друго задължение на българското правителство“. Можете добре да си представите как се отразяват такива действия и изявления върху международния авторитет на страната ни!
С всяко свое действие Гоцето се очертава като все по-безскрупулна личност. Интересно как се получава това, но шеф на ДАНС, на Главна прокуратура и на Върховния касационен съд се оказват бивши съветници на президента. При това положение, кой би могъл да упражни контрол върху действията му?!
В доклад на специалната комисия на ООН, сформирана да разследва машинации по програмата “Петрол срещу храни”, БСП, чийто председател през 1998 година е бил Седефчов, е уличена във вземане на подкупи от режима на Саддам Хюсеин от самата партия и близки до нея фирми. Естествено, Гоце отрича ръководството на БСП да е вземало такива средства, верен на навика си да отрича неизгодни за себе си истини. И ето тук идва на помощ “съветника”. Българската главна прокуратура отказва да предприеме действия и разследване по сигнала на авторитетната международна организация. Нали Главният прокурор, Борис Велчев, е президентски съветник.
Единствената сила, която би могла да заяви горчиви истини за държавния глава, е свободната преса. Само че, в случая, и тя не се оказва чак толкова свободна…
На 08.10.2006г., по време на президентската избирателна кампания в предаването “В десетката” по БТВ журналистът Иво Инджев съобщава, че получил анонимни електронни писма, в които се твърди, че Гоцето притежава мезонет на стойност 100000 евро на централен булевард в София, подарен му от наградения от него с орден оръжеен търговец, Петър Манджурков. Обявяват информацията за клевета и Инджев напуска “доброволно” БТВ. Според него, върху телевизията е оказан натиск, а той самият, всъщност е уволнен заради президента. Едно типично политическо уволнение. Комисията по етика в електронните медии, сезирана по случая от българска медийна коалиция, излиза с решение, че журналистът е спазил напълно изискванията на етичния кодекс на българските медии. Журналистите призовават Гоцето да се застъпи, но той отговаря, че не се меси в работата на една частна медия. Дали след тази история журналистите ще имат вече смелостта да обрисуват истинския му лик? Ако беше чист, защо той не извади просто документ от Агенцията по вписванията в София какви имоти притежава? Това би станало за по- малко от час. Защо не беше поканен Маджурков да декларира, че не е правил подобен подарък на президента? Мисля, че има въпроси, които съдържат в себе си и единствения логичен отговор. Точно държавният глава, който трябва да брани ценностите на демокрацията, включително свободата на словото, става причина да бъде изгубен за зрителите един добър журналист и да се всели атмосферата на страх и мълчание.
Не по-чистоплътен е Гоцето в другите свои функции като упражняването на правото на помилване и назначаване на дипломатически представители.
През 2006 година държавният глава подписва указ, с който назначава бившият главен прокурор Никола Филчев за посланик в Казахстан. По този начин прекъсва развитието на дело, в което към бившия прокурор са отправени обвинения в убийство. Въпреки последвалите оскърбителни и непристойни скандали, изразяващи се в това, че посланикът се крие в България и не изпълнява задълженията си, че по Българското национално радио са излъчени псувните му по адрес на интевюиращ журналист, Гоцето не предприема никакви действия за прекратяване на мандата му и Филчев продължава да се подвизава като посланик. Това не е единственият случай, при който се позори клетата ни Родина.
В деня, когато окончателната присъда на Цветелин Кънчев за побой и изнудване е потвърдена, на 14.11.2001 г. като лидер на Ромската организация Евророма, той дава подкрепата си на президентските избори на Гоце. В открито писмо съдия Нели Куцкова го укорява, че приема подкрепата на един престъпник. Въпреки позорните обстоятелства, станали известни, през април 2005 година президенството помилва Цветелин Кънчев.
Всички тези постъпки, макар и срамни и неприятни сами по себе си, са дреболии в сравнение с основните грехове на Гоцето в служба на тъмните сили, извели го до върха.
Той е основната причина да ни се стовари на главите “прекрасното” управление на тройната коалиция.
След като се провалят два мандата за съставянето на правителство, президентът използва третия мандат, за да го връчи на ДПС, третата партия по брой на избраните депутати. Така героят става инициатор и вдъхновител на сегашното управление, разсипало страната ни.
Изобщо, чувствата му към ДПС се оказват странно нежни. Гоцето е много близък с Меди Доганов, когото награди с орден най-висока степен. Граждани от Кърджали са ми писали, че портретът на президента е окачен в повечето кабинети на чиновници, назначени от квотата на движението. Той е наградил с хиляди евро лауреати на конкурс за художници, организиран от Алберт Хавальов, разследван за източване на ДДС в размер на 638761,66 лева. Същата персона е от антуража на Доган и се води като собственик на един от сараите му в село Рибарица. Известен е с прозвището “домакинът на Доган”. Какво да се прави? Изглежда, някогашните агенти на ДС са членове на много специално братство и се държат заедно при всички обстоятелства. Мисля си, обаче, че пламенният патриотизъм и патос на гражданин и историк, демонстриран в много речи на президента е чиста проба бутафорно лицемерие. Едва ли човек, който дори малко милее за страната ни би влизал в толкова приятелски взаимоотношения с престъпник и предател като Ахмед Доган.
Друг негов любим авер се оказа Румен Петков, който за мнозина е Дон Корлеоне на родната нашенска мафия. През 2008 година, след разкриването на връзките с престъпността по най-високите етажи на МВР и обвинението срещу Румен Петков, първоначално Гоцето заявява, че в президенството не е постъпила информация по случая и че той бил целенасочено изолиран. Няколко дни по-късно, обаче, излиза с изявление, че Румен Петков можел да реформира системата и че проблемът бил в липсата на доверие в МВР от страна на обществото. Това става ден преди да бъде разстрелян Георги Стоев (на 07.04. 2008 г.). Седмица преди това в “Сеизмограф” писателят е обвинил Петков във връзки с престъпния свят. Ето какви са съратниците и другарите на Гоцето, нашето криво огледало!
Не забравяйте едно! Този човек държи в ръцете си националната сигурност на България. Представяте ли си колко разчитат на нас Европа и съюзниците ни в НАТО? Дали ще имат търпението да ни чакат да тръгнем най-после по демократичния път?
Бих искала да обобщя с няколко думи тъжната картина. Чрез президента ни, както и чрез правителството на власт са все ония тъмни и мракобесни сили, пръкнали се от бившата Държавна сигурност. ДС е жива! Чрез нейните манипулации на власт са хора от структурите й, слуги на интересите на чужда държава, кукловоди на мафията. Как да градим международен авторитет? Неслучайно един висш дипломат изпусна нервите си и направи изявление, че България е Троянският кон на Европа. Срамно е емблематична фигура като държавния глава да е тясно свързана с тия структури, със силите на мрака. Срамно и страшно!
Мнозина будни и съвестни граждани виждат какво става. Виждат и не мълчат, но никой не ги чува.
Пламен Асенов казва: “Не намерих едно негово действие, дума или позиция, която да е донесла истинска полза на страната”.
Илия Илиев рисува следния словесен портрет на президента: “Въжеиграч, политически безгръбначен субект, способен в името на личния си интерес да заобиколи или прескочи всякакви уставни или нравствени ограничения.”
Млади хора говорят за тениски с надпис: “Това не е моят президент!”
Гоцето, обаче, е по-жилав и устойчив и от хлебарка. Злото е винаги такова.
Все пак, искам и аз да присъединя своя глас към всички, които имат достойнство, чувство за чест и здрав разум, които милеят за Родината: Освестете се, хора! Огледалото е криво и нечисто. Заради образа на президента ни, светът гледа на нас като на тъмни субекти и диви варвари. Елате на себе си. Нека си изберем чисто, кристално, истинско огледало, за да може да гледаме децата си в очите без срам!
Паула Лайт – http://litagentbg.blogspot.com

СВЕТЛИНАТА НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО !

Христос възкресе! Той възкръсва отново и отново в съзнанията и душите ни с всяка напъпила пролет. Всяка година обърканото и нещастно човечество си спомня за неугасващия благодатен огън, за светлината, която струи от Оня, който умря за нас.
Но спомня ли си някой как се полага началото на всичко това? Човек се ражда в кръв, слуз и болка и първият му зов към света е плач. Синът Божи е възкръснал след агонията на кръстното разпятие, след мрак, жестокост и страдание. И онези, за които е умрял, крещели в хор: “Разпни го!”. После – мрака на зазиданата гробница и сълзите на трите любящи жени. После – ослепителна светлина и Ангел Господен, възвестяващ Светото Възкресение. От онази тъмна и страшна нощ бликва най-благодатният огън, който, вече над две хиляди години, ни свети в тъмата. Всяка пролет, заедно с Възкръсналия, ликуваме в победата над смъртта, студа и мрака.
Но, докато се тъпчем с печени агнета и шарим яйца в цвета на кръвта Му, докато режем марули и пием бира, спомняме ли си защо умря Той? Защо Синът Божи измина своята Голгота, изпи горчивата чаша и бе разпнат? Защо самата Светлина позволи да бъде изтезавана от мрака? За нас, заради нас, в името на най-възвишената любов, непостижима и неразбираема за човешко същество.
Затова, в Неговото светло име, нека позволим за миг неугасващият огън да заслепи неоновите ни реклами, а оня тих, благ глас да заглуши телевизионните брътвежи на глупавата ни суета.
Две хиляди години са нищо пред вечността. Сякаш е изминал един кратък миг… Ако сега Той реши да се върне сред нас и да стъпи на наша земя, ще приеме ли, че не е умрял напразно?
Той е вървял, прост и любящ, сред рибари, митари и блудници, а нашият “елит” гнусливо се мръщи пред изстрадалия лик на своя народ.
Той е проповядвал бедност, скромност и простота. Би ли приел с усмивка палатите и хотелите, издигнати сред стенанията на гладните?
Той е помогнал на самарянката. Помагаме ли ние на своите братя и сестри роми и турци? Обичаме ли хората от другите етноси така, както обичаме себе си?
Той е прогонил от един нещастник бесовете. Би ли успял да прогони беса на нашата алчност, завист и омраза?
Той е изхвърлил с бича си търгашите от предверието на храма. Не се ли перчат те сега вътре, в Светая Светих на самия храм?
Не, ако сега Той дойдеше тук, при нас, бялата Му дреха би заслепила гузните ни лица, а суетните клоуни трудно биха понесли кроткия, любящ пламък на благите му очи. Подобно на Великия инквизитор, нашите управници биха бръщолевили: “Върви си, върви си! Иначе ще трябва да те разпнем отново!”
Христос възкресе! Босите му нозе очертаха пътека от кръв и светлина към хълма Голгота. Може ли тази пътека да се следва с подковани ботуши или с мокасини марка “Гучи”? Ние оставаме долу, в подножието, в плен на своите страсти и грехове.
Но нека се опитаме да сторим така, че Той да повярва, че не е бил разпнат напразно. Нека поне през този ден, през тази седмица, през тази година да махнем резетата от душите си и да позволим на Светлината да влезе. Нека да си простим, да се обичаме, да гледаме не към чековите си книжки, а към звездите, да чувстваме не с търбусите, а със сърцата си! Нека не забравяме светлия небесен път и накъде води той. Нека разгоним търгашите от националния си Храм и да заживеем по Неговата светла повеля!
Нека Го възкресим отново в сърцата си!
Паула Лайт.

ЗА ВЯРАТА В СЕБЕ СИ, СИГИЛИТЕ И МАГИЯТА

Когато обрисувах пред вас образите на няколко посредствени, продажни и абсурдни политици, пипалата на чиито господари са обхванали като октопод изнемощялата снага на клетата ни Родина, не можех да не си задам въпроса защо позволяваме да се случва всичко това. Предполагам, че в целия свят има корист, корупция и безпардонна алчност, но не се стига до такива гротескни и трагични резултати. В други страни, на други места, при най-малкото основателно подозрение в нечисти дела или дори при грешки, довели до някакъв неприятен резултат, държавниците са склонни да си подават оставката, а обществената непримиримост дава възможност на виновните да се подири сметка с цялата строгост на закона. Защо у нас не се получава така? Защо висшите чиновници или магистрати, дори когато са хванати по бели гащи, реагират със спокойно безсрамие, без следа от неудобство или страх? Имаме обичая да признаваме, когато разговаряме помежду си, че в България на никого от високите етажи на властта не е потърсена отговорност за кражба, неизгодна за данъкоплатците сделка, загуба, поради международни санкции или престъпна небрежност? Страдат само така наречените “бушони”, дребни риби, поставени на позиции в средния ешалон на управлението, специално за да обършат пешкира, когато много се размирише. Тук, върху нашата “земя като една човешка длан” ненаситният паяк на политическата мафия тъче своята паяжина, необезпокояван от никого, а ние бръмчим в глухо недоволство като страхливи мухи, на които никой не обръща внимание. Защо?! Добре, ще ви отговоря защо е така, дори и отговорът ми никак да не ви хареса. Причината е в нашия национален комплекс за малоценност, който неуморно и безумно, от десетилетия и дори от столетия сме успели да си изградим сами. Не забелязвате ли как се самонавиваме, че не сме нормален народ и нормална държава, че от нас нищо не става? Сутрин, обед и вечер повтаряме отново и отново, че сме апатични, страхливци, овце, завистници, дребни души, хора, обречени на неуспех и провал. Ще ви кажа като окултист, че с тази наша нагласа успяваме да задействаме механизма на една ужасна автохипноза и наистина да се превърнем в народ от безпомощни зомбита.
Ние, хората, освен материя носим и енергия, която е една могъща сила. Проблемът е в това, че сами не вярваме в тази сила, не я управляваме съзнателно, оставяме я да действа стихийно и тя се превръща, вместо в градивен импулс, както би трябвало да бъде, в разрушителна и гибелна отрова.
Някога в една европейска държава направили следния психологически експеримент: Подбрали избирателна извадка от образовани, разумни и кадърни хора, на средно или над средно ниво в професионалната си кариера, с добри и щастливи семейства. В продължение на един месец, всяка вечер в приблизително едно и също време по телефона им се обаждал непознат глас и им съскал, че са тъпи и некадърни, че май не са съвсем нормални психически, че не заслужават постовете, които заемат, че са недостойни за брачните си партньори. Всичко това било изразявано с груби, често вулгарни изрази. След изтичането на експерименталния срок, над 90 % страдали от тежка депресия, повече от половината били подали молба да напуснат работните си места или наистина били започнали да вършат задълженията си много лошо и също толкова имали семейни проблеми. Внушението и самовнушението са велика сила, която може да бъде градивна или разрушителна. Мислите, които излъчваме, не са някаква абстракция, а енергия, която може да има могъща власт. Ако сто, хиляда или милион хора излъчват отчаяние, апатия, безверие, примесени с омраза, завист, дребнаво недоволство, знаете ли какви мислоформи ще се отделят? Може би, техните миазми ще са по-лоши и от оформения като гъба облак след ядрена реакция. Защото от облъчване, бойни отровни вещества и други физически вредни субстанции все пак можем да се защитим с противогази, в бетонни бункери или окопи, със скафандри и други защитни облекла, а от негативната психическа енергия няма защита. Тя поразява жестоко и масово, убива самия живец и дух на нацията. Не знам дали тия, които имат за интерес да въртят игрите си сред покорно, инертно и неорганизирано стадо, са действали умишлено през годините или са напипали пътя и начина да ни обезвредят инстинктивно, но добре са си свършили работата. Днес смелостта, единството, солидарността и взаимното разбиране са нетипични за нас. Първо, всеки мрази всеки. Столичани ненавиждат “тъпите провинциалисти”, а хората от провинцията “наглите софийски шопи”. Хората на физическия труд мразят интелигенцията “с меките бели ръце, без мазоли”, а интелигенцията – хората, които се трудят с ръцете си, “примитивни чалгаджии и бачкатори”. Всеки етнос ненавижда другия – българи, турци, роми, евреи. Вътре във всяка прослойка също кипят страсти на взаимна непоносимост и омраза – личните лекари мразят болничните специалисти и обратно, млекопроизводители и тютюнопроизводители се ненавиждат, двата църковни синода си скубят алегорично, а понякога и буквално брадите, пенсионерите трудно търпят работещите, а те се дразнят, че трябва да хранят армия пенсионери и т.н. и т.н. Списъкът е безкраен. И как няма да се чувстваме безпомощни, парализирани и осакатени? Как няма, при спор и беседа, отчаяно да махнем с ръка и да си говорим, че всичко е изгубено, че България никога няма да се оправи, че всички са маскари, че от нас нищо не става, че… Стига!! Опомнете се!! Продължим ли в този дух, наистина ще подпечатаме историческата си присъда и сами ще се зазидаме в гробница. Защото негативната енергия действа и мислите творят форми, а те се претворяват в дела. Ако държите да ни бъде и да оцелеем като народ, трябва коренно да променим отношението си към самите себе си. И то веднага.
България все още може да бъде спасена. Хората й не са стадо, пълно с мърша, безволеви и тъпи страхливци, а достойни човешки същества, които са способни да постигнат чудеса. Стига да повярват в себе си и в другите до себе си. Стига да се сплотят като общност. Ще ви разкажа за един прост, но много ефектен магически ритуал: Магията на сигилите.
Какво представлява един сигил? Това е магически символ, създаден условно за да изразява определена идея, желание или намерение. Той се зарежда с волята и мисловната енергия на този или тези, които вярват в него и така от една проста рисунка или знаково изражение се превръща в могъщ талисман. Този талисман, обаче, действа само по отношение на тия, които искрено са убедени в силата му. Като прост пример ще ви разкажа как една моя позната победи наднорменото си тегло с помощта на сигил. Тъй като я посъветвах за този експеримент, много се гордея с резултатите. И така, жената от девойка имаше някакви проблеми с обмяната на веществата и беше ужасно, отблъскващо дебела. Въпреки правилните си черти, стана жертва на ужасното туловище, което носеше и така и си остана сама, докато връстниците й свиваха гнезда и създаваха семейства. Накрая прие да извърши експеримента в няколко фази, към който я насочих. В първата фаза за около седмица всяка вечер сядаше и твърдо си повтаряше на глас намерението си да отслабне и вярата си, че ще постигне този магически резултат. После сама си изработи сигил. Тъй като рисуваше добре, избра той да е в образи, въпреки че можеше да предпочете и словесен израз. Нарисува себе си първо като бъчва, а после – слаба и издължена във фигурата. После около месец медитираше върху този образ и си представяше как ще постигне лесно резултата, защото вярва в магията на сигила. Накрая изгори картона със символа, нарисуван от самата нея и се опита да забрави за стореното на съзнателно ниво. Колкото повече се опитваше, толкова по-дълбоко в самата й същност потъваше представата за извършения акт. Така всички нейни усилия останаха в подсъзнанието, където учудващо дълбоко започнаха действието си. Тя сподели, че напоследък няма такъв апетит, въпреки че не се чувства болна. Изпълни се някак с енергия и започна да се движи повече. Около осем месеца по-късно действително отслабна и стана такава хубавица, че се чудя дали не й трябва сигил против прекалената суетност и самомнение.
Историята, която ви разказах, е свързана с магическия акт и сигила само на един човек. А представяте ли си какви чудеса могат да сътворят сигилите на цели народи, тълпи, групи от хора? За да добиете поне малка представа, ще ви кажа, че Светият кръст е сигил. Погледнато буквално, това е просто един уред за изтезание, върху който са измъчвали тялото на Иисус Христос. Вярата в Сина Божи и спасението, обаче, пълната увереност във възкресението са превърнали един някога обикновен и дори отблъскващ предмет в свещен символ, който наистина твори чудеса. Сигили са и свастиката, петолъчката, иконите, полумесецът. И всеки от тези символи става могъщ в доброто или злото, защото се зарежда с енергията на хилядите, вярващи в него. Да, човекът е магическо същество, а много човеци, обединени от една вяра и една цел, могат да сътворят неизказани подвизи!
Нека всеки от нас избере сигил, който олицетворява Родината – знамето, герба, просто една карта на България , картина от изконно български художник като Майстора или портрета на достоен и тачен от всички човек като Васил Левски. Ако всеки ден се вглеждате в този символ и си повтаряте с пълна увереност: “България ще бъде спасена! Ние сме велик народ! Ще изгоним негодниците и отново ще поемем напред!” или подобни думи с искрена вяра, любов, сигурност, тази колективна енергия ще започне да руши натрупаната отровна атмосфера и постепенно, да променя хода на събитията.
Вероятно се питате как да се въздейства на негодниците, които докараха страната ни дотук? Преди всичко, не с омраза! Омразата трови душата на оня, който я изпитва и разрушава силата му. Трябва да се изпитва спокойна решимост, че този човек е време да спре да вреди, че е време да понесе последиците от деянията си, съобразно Божията и човешка справедливост. Спомнете си за поемата “Грамада”. Там народът е намерил великолепен начин да изрази своята сурова присъда: без насилие, без кръв, без зло или черна магия. Просто всеки е взел едно малко камъче и го е поставил пред прага на злодея. Издигнала се грамада. Знаете как колективната енергия на хората е подействала на виновния! Защо не постави всеки един каменен къс пред нечии сараи или, да речем, пред сградата на Министерския съвет? Или пък, по време на протестен митинг или шествие, всеки да си носи и да остави по едно ма…алко камъче. Това не е насилие, нито престъпление. Когато оставя камъка, не е зле човек да си мисли: “Проклет да си! Върви си! Спри да издевателстваш над народа си! Иди си с мир!”. Кристалите и материята на минерала ще се погрижат за останалото. Никак не бих се учудила, ако след няколко месеца има определени ефекти, които няма да наранят никого физически.
Но не това е най-важно. Най-важно е да станете единни, да се обичате, да сподавите дребните заяждания и злоба! Тогава вярвам, че за България все още има надежда!

Паула Лайт
Всички статии,разкази,притчи,книги и др. можете да намерите в:
http://paulaveritylight.blogspot.com

ДЕМОНЪТ НА РЕПУБЛИКАТА

Никога не съм изпитвала лоши чувства, да не говорим за омраза, към етническите турци. Баща ми някога ми разказваше за някакво ратайче, турче, което виждало как гладува той и неговите брат и сестра в малкото балканско селце. Изпълнено със състрадание, момчето задигало по малко брашно от богатия си чорбаджия и го носело на баба да изпече хляб за децата. “Тогава нито един съсед – българин не се сещаше да помогне” – разказваше татко – “а това турче се сети.” Запомни, дъще: няма по-грозна, безумна и дребнава омраза от тази към другите народи.”
Самата аз, когато ходех през лятната ваканция при баба на село, често си играех с едно турче на около десет години – говедарче. Изпитвах люта завист към него, че ходи да пасе кравите далече горе в планинските мери, а баба не ме пускаше да си играя далече от селото. Бях се научила да казвам на турски “аз съм юнак, а ти си слабак” и направо преграквах да крещя тия предизвикателни думи, та Хасан да ме чуе. Момчето не прояви никаква враждебност към заядливата седемгодишна хлапачка и често ми носеше диви ягоди и къпини.
Никога не съм подозирала, че ще дойде време, когато преградата между нас и турците ще се издигне, студена и непристъпна, по- страшна от всеки планински хълм и никой не ще се опитва да я преодолее. За това отчуждение, за тази тъжна изолация са виновни две личности, моделирани в две епохи. Привидно различни, те всъщност са сродни по отношение на злото, което са причинили. Това са Тодор Живков и Ахмед Доган. Първият започна безумната, античовешка и много глупава социална авантюра, наречена възродителен процес. А вторият? Вторият причини на българи и турци, на тази земя, на мнозина хора толкова злини, че с право се питам дали е човек или демон. Човеците, дори, когато са бездушни и студенокръвни злодеи, все пак, не могат да прекосят съвсем бариерата на своята човечност. Има деяния, които не биха могли да сторят без това да ги разруши отвътре. Причина са чувствата, съвестта, лоялността и състраданието. За Доган тия скрупули не само са чужди, а и напълно неразбираеми. Вече близо двадесет години той дърпа конците на политическите марионетки, третира хората като пионки върху шахматна дъска и не се интересува от нищо друго, освен от собственото си благополучие, от заграбването на повече власт и пари. И от поставените му задачи, които трябва да изпълнява.
Откъде, Ахмед, у теб се появи това черно зло? Как се превърна в чудовище? Как позволи от човек да се трансформираш в демон? Хайде, нека заедно се върнем назад и видим извора, от който блика твоята река или първите стъпки на твоя път първо към върховете, а после – към пропастта:
Роден си на 29.03.1954 година в село Пчеларево, близо до Добрич. Майка ти се омъжва повторно и, след осемгодишната си възраст ти живееш в друго село на този край, заедно с двете си доведени сестри. Не сте били богаташи, но не си бил и изоставено дете, лишено от ласки и обич, каквито растат с хиляди по домовете за сираци. Хранили са те, обличали са те изучили са те. Вярно, не са могли да те пратят в желания техникум във Варна, поради липса на средства, но си завършил СПТУ по стъкло в село Белослав, Варненско и бързо си усетил кои са възможните печеливши карти в твоя живот за онова време. Така, през 1968 г. си бил приет за комсомолец и избран за секретар на дружественото бюро на ДКМС, а в СПТУ си станал заместник секретар на Ученическия комитет на училищната комсомолска организация, отговарящ за идейно – възпитателната работа.
Амбицията, жаждата за власт и авторитет, за влияние и положение още тогава не ти е давала мира, изгаряла те е отвътре.
През 1971 г. Окръжният комитет на ДКМС оценил усилията ти и те пратил в Национална школа за комсомолски кадри. Докато другите използвали тези моменти за развлечение и купони, ти набързо си сътворил два реферата, “Класовият дълг на съвременната българска младеж” и “Личността при социализма”. Искал си да спечелиш конкурс и да си пробиеш път напред и нагоре, но те провалил абсурдния факт, че творенията ти не били написани на пишеща машина. Трупал си непрекъснато жажда, амбиция, злост. Както е ставало със стотици умни млади кариеристи в оня “справедлив” обществен строй, липсвали са ти подходящите връзки, за да станеш нещо повече от “добро наше момче”. Не след дълго си разбрал, че дори да научиш творенията на Маркс, Енгелс и Ленин наизуст, това не би те измъкнало от блатото на посредствеността.
И така, завършил средното си образование, независимо от усилията си да се харесаш на властта, пред теб не се очертава кой знае колко светъл път. Просто започваш да работиш като арматурист и бетонджия в КЗ “Георги Димитров” – Варна. Властта се грижи да си останеш в редиците на прогресивната работническа класа. През октомври, 1973 г. влизаш в казармата и, както е характерно за етническите малцинства в уж справедливата социалистическа държава, независимо от старанието си, се озоваваш в Строителни войски, град Шумен. Това не те обезсърчава, защото до третия месец ставаш комсомолски секретар на взвод, рота, а накрая и на батальон. Специализираш като ел. техник на строителни машини. Уволняваш се през 1975 г. и още една година работиш в производството като бетонджия. Изглежда, точно в този период у теб назрява идеята да поемеш единствения път, който би завел човек като теб по-близо до върховете на властта и кариерата – да станеш агент на Държавна сигурност. Като съпоставя датите, разбирам, че това се е случило приблизително в този период, защото през 1976 година влизаш във ВУЗ – Педагогически институт в Шумен, специалност българска филология, а две години по-късно се прехвърляш в Софийски университет, вече специалност философия. Господарите ти помагат да израстваш, за да им служиш предано.
Тези сведения черпя от подписаната ти автобиография, написана на 16.04.1979 г., когато вече си бил агент на Държавна сигурност и си се подвизавал с един от псевдонимите си, “Сергей”.
За разлика от други агенти, които са вербувани насила и са приели да сътрудничат по липса на друг избор, ти си посрещнал тази кариера с възторг и си близал възторжено ръката на диктатора. Полагал си усилия да се вградиш в системата и да напреднеш чрез нея.
Ето някои твои изказвания, които разкриват прекрасно отношението ти:
“Държавна сигурност има изключително място в личното ми нравствено развитие, социалната ориентация, интелектуалното равнище” или: “Трудно ми е да си представя личния живот без ролята на Държавна сигурност.”
Ето как на практика се развива кариерата ти в тази чудовищна система:
Вербува те на 21.08.1974 година старши лейтенант Стайчо Любенов Стайков. Ръководили са те, последователно, следните служители: Стайчо Стайков, подполковник Васил Панайотов, подполковник Стойко Стойков, капитан Маринов, майор Иван Михайлов, Георги Георгиев, Евгени Крушков, Георги Йорданов. Имал си много господари и не си срещнал затруднение да се сработиш с нито един от тях. Сътрудничил си последователно в различни отдели и отделения на структурата. Първо в София, после – във Варна и отново в София. Агентурните ти имена са Ангелов, Сергей, Сава. Като Ангелов си се водил във военното разузнаване.
Доказателствата за дейността ти са убедителни. Собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество и агентурни сведения, документи за получени възнаграждения, документи от ръководилите те щатни служители, картони по образец, лични и работни дела. Дейността ти заема десет тома.
Разбирам донякъде бесния кариеризъм, характерен за времето, тласнал те в тия позорни структури. Искал си да лапаш, да се издигаш, да побеждаваш. Завършил си философия през 1981 г. и през 1982 г. под формата на сведение от 10.11. вече искаш от своите господари да те внедрят във външното разузнаване, но в Оксфорд или Харвард, където да специализираш в своята област. Естествено, това не се случва, защото, все пак, довереният слуга не може да очаква да седне на трапезата на господарите и да се храни с тях. Полагат му се само остатъците. Все пак, не оставаш с празни ръце. През 1985 година завършваш АОНСУ към ЦК на БКП. Браво! Дотук си само един пробивен хитрец със скромен произход, решил да излезе от посредствената си среда с цената на договор с Рогатия. Нищо толкова страшно, защото стотици тарикати, независимо дали българи, турци или арменци са вършили същото. Какво да се прави, каквито времената, такива и нравите…
Страшното идва през 1985 година, когато твърдиш, че си се включил в организирането на съпротивата срещу възродителния процес. Всъщност, пълна лъжа. Това е станало едва през 1986 година, но не е там работата. Страшното е, че си снет от отчет като агент на Държавна сигурност едва през 1988 година. Съпоставката на тия дати води само до един чудовищен извод. Слухтял си и си донасял за своите. Комунистите са маскирали едно куче като свободен вълк и са го пуснали в глутницата, та да я води към капаните на господарите. Знаеш ли, Ахмед, повръща ми се от теб! Мой колега, Шейхул, когото обичах като брат, изчезна по време на тия смутни събития и казват, че е убит. Такива като теб го убиха. Пострадали са много достойни хора от твоята кръв и вяра. Как спиш, нещастнико?! Как смееш да се представяш за борец за правда и свободи и да се мяркаш на панихидите за загиналите? Такива като теб са петно върху лицето на човечеството!
Един автор, Чакъров, който е писал за периода, когато си се подвизавал като агент на военното контраразузнаване под псевдонима Ангелов и си пресичал опитите на граждани да избягат зад граница, твърди, че в ония времена си бил агент и на турското разузнаване и си предавал сведения за нашите външни разузнавачи, като си бил съден за това. Не съм сигурна дали това е точна информация. За подлостта граници няма и вярвам, че си могъл да я караш като двоен агент и да лапаш блага от два източника. Мисля, обаче, че по ръцете ти стоят невидимите но много истински петна и от българска, и от турска кръв. Мисля, също така, че процесът срещу теб е бил бутафорен и нито за миг не си скъсвал със старите си господари. Как иначе да приемем факта, че от пребиваване в “килията за смъртни”, както твърдиш, си се озовал с присъда десет години лишаване от свобода, постановена от Варненски окръжен съд?
Има и нещо друго: От служители на шести отдел тогава (щатни и под пагон) знам, че си продължил да служиш на държавна сигурност и след 1989 година, въпреки че официално си снет от отчет през 1988. Склонна съм да вярвам на тия хора и на изнесените от тях сведения.
През 1990 година създаваш и своята демонична и вредна партия ДПС, наричана понякога “Движение за пари и свободи”, чийто несменяем лидер и неумолим диктатор си и до днес. Защо ли си мисля, че това е поръчкова групировка на определени среди, които искат да държат в ръцете си взривоопасния лост на етническите взаимоотношения? Както и да е, от тогава си се впил в българската политика като кърлеж върху виме на крава и няма отърване от теб! Немският журналист Юрген Рот, написал книгата “Българските демони”, те назовава “опортюнист, който хладнокръвно се възползва от предоставените му шансове, без чувства и идеологии”. Не мога да не се съглася с това определение. От 1990 г. ти си неизменен и несменяем депутат. Държиш партията си, в която сигурно има и свестни хора, под железен диктат и нищо добро не очаква тия, които се опитат да ти се опълчат. Ти си единственият лидер и господар, несменяем председател на парламентарната група, директор на партийния вестник “Права и свободи”. Ти колиш и бесиш, назначаваш и сваляш министри, разместваш пионките върху шахматната дъска. Мисля, че Мехмед Дикме и Неджет Моллов, които засегнаха интересите ти във връзка с кризата в “Булгартабак”, могат да потвърдят това. Държиш хората си в пълно и вцепенено подчинение чрез страх, вяра и зомбиране. Ориенталската психика, склонна към покорство и подчинение пред “бабаитите” улеснява твоята задача.
Нещо повече, натъкмил си своите карти с демонична хитрост и си се превърнал в кукловод на почти всички български правителства, което е срам за същите.
През ноември, 1991 година до декември, 1992 подкрепяш Филип Димитров, но впоследствие преценяваш, че не ти е удобен със своето малодушие и лабилност и го оставяш да падне под предлог, че не одобряваш аграрната му политика. Всъщност, не ти пука нито за земеделието, нито за гладните ти и отрудени сънародници. Благодарение на подкрепата на ДПС, на власт се задържа и правителството на Беров за периода 1992-1994. Зад този формално служебен кабинет стоят интересите на БСП. От 1994 до 1997 година поддържаш печално известното правителство на БСП, начело с Жан Виденов. Единствено при Костов (1997- 2001 г.) не ти мина номера. Разбира се, не се предаде, а се превърна в довереник на елементи, които се стремяха да съсипят СДС като Бисеров, Цонев, Дянкова, които сега вече са сред твоите слуги в ДПС. Пак ти отиде в Мадрид, та да доведеш на власт комунистическия агент и почти дебилен фигурант Симеон Сакскобургготски, при чието управление от 2001 до 2005 година отново дърпаше конците. Дотогава, докато ти бе изгодно се правеше на лоялен царедворец и пазеше парламентарната група на НДСВ от разпадане. Сега, при “тройната коалиция” си доволен като прасе в кал, а наглостта и злочинствата ти не познават граници!
Заживял си с оправданото чувство за безнаказаност и нахалството ти няма предел. През 2008 година си влизал в парламента само три пъти . Имаш смелостта да заявиш, че купуването на гласове било “Европейска практика”. Това безпардонно изявление кара баварският министър по Европейските въпроси да заяви: “Така нареченото купуване на гласове и постове, за да се стигне до парите на ЕС е истински скандал, удар за Европа”. Той настоява за блокиране на финансовите средства за България и обосновава това с актуалното законодателство в ЕС, според което санкции се налагат дори и само при подозрения за злоупотреби.
Когато опозицията предлага да се гласува декларация против изявлението ти, управляващите гласуват “против”, ти не благоволяваш да се явиш, а един от твоите лакеи твърди, че не са разбрали дълбоката ти философска мисъл, защото, всъщност, си искал да изобличиш това грозно явление.
Всъщност, не само се хвалиш, а и действаш. През 2005 година, депутатът Фахри заявил във Варна: “Ние купуваме гласовете на 2500 роми в Дългопол, 1800 в Долни Чифлик, повече от 500 в Каменар и Игнатиево и 100000 в съседна Турция.” Ти лично си заявявал, че купуваш гласовете на миньорите на Ковачки по пет евро парчето.
Амбициите ти са направо безгранични. На въпрос как виждаш бъдещето си отговорил: “София не ми е достатъчна. Нуждая се от Брюксел. Искам да правя политика за 500 милиона души”. Горко на Европа, ако стане така!
Как, все пак, наглец като теб успява да манипулира политическите партии, правителство, полиция, съд и прокуратура? Какво те прави толкова недосегаем?
Първата причина е злоупотребата ти с понятието “етнически мир”. Говориш наляво и на дясно, че, благодарение на ДПС, в България се съхранява етническия мир и не се превръщаме във второ Косово или втора Босна. Това, скъпи ми господин Доган, са пълни глупости, на които не бива да вярва и едно дете. Етническият мир се дължи само на благородството и здравия разум на всички етноси в България, на това, че, като се изключат малки групи маниаци и крайни националисти, българинът е етнически толерантен и разумен човек. Вярно е, мразим нещо, свързано с турците. Мразя го и аз. Това си ти и твоята креатура, ДПС, която не само не пази етническия мир, а, подобно на вампир разпалва вражда, за да може да живее от миазмите на страха. Нашата нетърпимост и антипатия се наричат “антидоганизъм”, а не антиислямизъм . Всеки разумен човек знае това.
Другата сила, която все още те пази, са парите. Ти можеш да разполагаш с петте милиарда евро от структурните фондове на ЕС чрез доверениците си в управлението от ДПС в министерствата на земеделието, околната среда и бедствията и авариите. Използваш тия фондове преди всичко в своя и на партията ти полза. В момента, четиринадесет заместник министри са от ДПС. Една от най-изгодните схеми, която твоите министри-маши 14 на брой, от министерствата на земеделието, околната среда и по бедствие и аварии използват за източване на народното богатство е замяната на горски земи на ниска стойност със земеделски , а също и срещу апетитни късове земя на Черноморието и плажната ивица, както и завземане на земи, защитени като резервати или в курортни области. Разликата в цените е достатъчна, за да намаже добре филиите на всички слуги от твоята кохорта. Твои приятели заемат постове в държавни агенции и холдинги, в държавния резерв, в ДКЕВР, в изпълнителна агенция “Пътища” в НЕК, преди приватизацията му, за която ти съдейства на австрийците, в “Булгартабак”.
И третата сила са господарите ти, руските власти, на които служиш и в които продажните български правителства трябва да се вслушват
Наричат те “кръстник на дървената мафия” и си отговорен за множество горски пожари, причинили огромни щети и коствали живота на пожарникари, загинали в борбата със стихията. Приятелите и покровителите ти притежават над 300 хотела, построени в съмнителна близост до защитени местности.
Има две партии, които имат свой обръч от фирми – ДПС и БСП. Те работят предимно в сивия сектор и са под закрила и на двете дружески партии. БСП държи контрабандата, а ДПС – земеделието и износа на дървен материал в чужбина.
Сам заявяваш най-нагло: “През последните 15 години почти половината бизнесмени над средно ниво са такива, благодарение на моето съдействие или име, на моята благосклонна усмивка”. Знаеш ли, благодарение на абсурдната българска действителност ти си развил в тежка форма мания за величие, подхранвана от страхливостта, продажността и безхаберието на българските финансови и правораздавателни институции!
В данъчната ти декларация фигурират само един апартамент и гараж в София, а, малко по-късно и няколко имота в родното ти село. Като доходи си декларирал само депутатската си заплата, която би следвало да се занули от удръжките, наложени заради неявяване. Тогава те питам откъде взе пари за пищните си сватби?
Нека видим сега какво е действителното положение с имотите ти!
Да започнем от прословутите Боянски сараи: Имотът е с разгърната застроена площ (РЗП) 3543 кв.м. и струва не по-малко от един милион и половина щатски долара. Официално е собственост на фирмата “Акома” – ЕООД на Кирилка Ангелова. Сградата е вдигната без строително разрешение и документ за собственост върху земята. Същото е положението и с масивната сграда около сараите и с двата пропускателни пункта за охраната. Така е и с парника, навеса, санитарния възел и т.н. За постройките не се плащат данъци, а Ангелова напоследък се издирва от прокуратурата. Ти, клетият, си само един беден, безимотен ползовател!
Друг “скромен” имот е хотел “Орфей” в Девин. Той е открит през лятото на 2005 година, а официален инвеститор е бившият президент на “Мултигруп” с фирмата си “Bulgarian eco project”. В момента, формални собственици са една бивша фризьорка и един бивш строител.
Имотът съдържа няколко масивни сгради с обща (РЗП) 23000 кв.м. и 475 легла.
Само откритият басейн е 1400 кв.м , а има и два закрити басейна, солариум, сауна, вани, египетска и турска баня. Както и три ресторанта.
Другият имот е хотелът “Каса Домини” в с. Рибарица. Земята, върху която е построен той, е закупена шест – седем пъти по-евтино. През 2002 г. добиваш 13740 кв.м и сграда с 250 кв.м застроена площ за 18360 лв., а през 2006 г.- още два терена от 1210 кв. м и застроена площ за 1463 лв. и 1485 кв.м за 1697 лв. Колко ли още имота имаш чрез подставени лица?
Ако питаш мен, става реч за огромни перачници за пари, чрез които се реализират данъчни измами и питам: къде са комисията Кушлев, къде е Главна прокуратура, ДАНС и НАП? Някак си успял, с пари, заплахи и хитрости да затвориш устата на всички тях.
И ми се иска да завърша с най-злокобната дата и най-тъмното деяние. На 17.10.2008 г. умира, прострелян с огнестрелно оръжие, твоят доверен сътрудник, Ахмед Емин. Умира в “Боянските сараи”. Прострелян е на прага на банята, с един изстрел в слепоочието. Бил е висок 1.80, а куршумът е забит в стената на 1.10 см. Прострелян е надвечер. Полицията действа много странно. Не е ясен резултатът от балистичната експертиза. Не са взети натривки от ръцете, което е задължително в такива случаи, за да се види убийство или самоубийство е. Все още не е поискана есхумация, та да се направят тези проби. Не е поискана графологична експертиза на предсмъртното писмо, открито в дрехите на мъртвия. За смъртта са се обадили в полицията около 18.00 часа, при положение, че инцидентът според едни е станал между 14.00 и 16.00 часа, а според други – между 12.00 и 13.00 часа. По това време в сградата е имало и други хора. Бащата твърди, че синът му е левак, а е прострелян в дясното слепоочие. Оглед е извършен едва около 20.00 часа, а съдът връща най-важното доказателство, защото неправилно е озаглавено “протокол за оглед”, въпреки че са взети предмети и би трябвало да бъде протокол за претърсване и изземване. Все пак това са професионалисти, а да допуснат такива фатални грешки. Как става …?
От тогава – пълно и мистериозно информационно затишие.
Нека обследваме версията за самоубийство. Човекът решава да свърши със себе си и, вместо да го направи на спокойно и достойно място, се прострелва пред прага на банята. Оставя предсмъртно писмо, но не на видно място, а в дрехите си. Стреля с лява ръка в дясно слепоочие и е някак превит надолу, та да може куршумът от ниво слепоочие да се забие толкова по-ниско. Все пак, да допуснем, че е станало точно така. Защо посяга на себе си този весел, умен човек, грижовен син, който не е зарязал баща си в инвалидна количка в дом за старци от около двадесет години, а и превъзходен съпруг и баща, който не се е развел два пъти и съпругата му не е имала причини да бъде недоволна от нито един аспект на брака? Защо ти избягваш погребението на своя верен съратник, презрително го наричаш “мъжка секретарка” и дори не ти стиска да произнесеш името му? Знам, че не си натиснал спусъка, защото за това се иска мъжка решителност, но знам също и, че си морален виновник за убийството или самоубийството. Ще ти кажа едно: На дневна светлина, сенките на мъртвите не могат да те обезпокоят твърде. Техният шепот е заглушен от пари, перчене, танци на красиви манекенки. Но пада нощта… Тогава мъртвите не шепнат, а крещят и злосторникът сънува кръвта. Тогава черните сенки се сгъстяват и очертават пред виновните пътя към вечния мрак. Рано или късно идва и възмездието. В края на краищата, Емин все още ти е съдружник във фондация “Хермес”. Очакваш дори мъртвите да служат за параван на злите ти дела…
Иска ми се да цитирам думи на Николай Слатински, които ми допаднаха силно: “Големите пари винаги са свързани с големи престъпления, а големите престъпления, рано или късно, оставят след себе си трупове”.
Виж какво стана с Луканов и с приятеля ти Илия Павлов. Те не бяха по-слаби хора от теб, но се отказаха да напуснат играта навреме и я напуснаха набързо. Политиката, която си замислил няма да се осъществи и никога твоят паметник няма да стои на мястото на паметника на Апостола и твоето име ще бъде скоро забравено. Върви си! Махай се от политическия живот! Престани да сееш зло, защото над главата ти се трупат тъмни облаци. Виждам мрак, страдание и смърт през май, другата година. Върви си! Моли пострадалите от теб за прошка! Часовникът тик-така безмилостно…
Паула Лайт.

ВОЙНИЦИТЕ, ДЪЛГЪТ И СПРАВЕДЛИВОСТТА

Трябва ли мъжът да служи в армията? Прави ли го изпълнението на този дълг по-храбър, по-добър, по-човечен? Дали армията следва да бъде редовна или наемна, професионална? Историята, изискването на различните епохи и спецификата на отделните държави дават различен отговор на този въпрос. Уважавам искрено пацифистите, които отказват да служат в армията по религиозни или етически съображения, като в името на идеите си изтърпяват санкции, страдат, борят се за кредото си. Такива хора не са страхливци, а истински хора. Не мога да приема, обаче, глезльовците, които в миналото са използвали протекциите на мама и тати, “връзките” и възможностите си и са кръшкали, докато техните връстници са страдали и търпели неприятното задължение. Това е прилагане в практиката на правилото, очертано от Оруел, “всички са равни, но някои са по-равни от другите”. Една моя приятелка, чаровна и обаятелна жена, не можеше да понася подобен тип “мъже”, наричаше ги “пухльовци” и отказваше да се среща и да излиза с тях. Намирах, че е напълно права…
Но нека се разходим назад във времето и видим как стоят нещата с войнския дълг в България.
Със създаването на третата българска държава през февруари/март 1878 г., се въвежда и задължителната военна служба. За българския младеж да служи в българската армия беше гордост и патриотичен дълг. Всяка майка, родила син, се гордееше с това, че синът й един ден ще прекрачи прага на БНА. В онези години вървеше поговорката, че жена, която не е раждала, и мъж, който не е ходил войник, не стават за нищо. Изпращането на новобранците се превръщаше в празник по места и се състояха тържества по-пищни и от сватби. Всеки младеж с желание, нетърпение и възторг очакваше момента в който да бъде одобрен от комисията, че е годен да бъде БЪЛГАРСКИ ВОЙНИК.
Как нашите политици са гледали на тази мъжка мисия, изисквана от времето?
Ако се върнем няколко години назад ще видим че Иван Костов през 1969/70 г. е служил като радист в Кърджали. В Кърджали е служил и Юнал Лютфи. Огнян Герджиков е служил през 1964г. в Божурище. Военна служба е отбил и Ахмед Доган. Даже Тодор Живков го е сторил като трудовак, а Владимир Живков, неговият син също е служил в НШЗО Плевен.
Дали новите политически мъже, в чийто кабинети често присъства портретът на Апостола на Свободата, са наистина такива патриоти и държавници, милеещи за България? Дали и те са чакали с желание да се наредят в редовете на БНА? Ще спомена някои от тях, защото трудно се намират сведения извън документите на Централния военен архив във Велико Търново.
Ще започна от Председателя на Народното събрание, Георги Пирински. По повод кандидатурата му за президент, от думите на тогавашния министър на отбраната научаваме следният факт: “негоден за военна служба в мирно време”, поради заболяване на костната система и бил зачислен в запаса. Това се е случило в далечната 1968 г., а днес 41 години по късно си е напълно здрав! Изглежда костната му система се е подмладила, откакто заема държавнически длъжности. А не беше ли крайна наглост да се кандидатира за пост, който, по Конституция, предполагаше да стане главнокомандващ Българската армия?
Сергей Станишев – по думите на личното му пресаташе Таня Генева не е ходил войник, защото бил с двойно гражданство! Премиер чужденец! Ако знаеха, нашите революционери от освободителните ни борби щяха да се обърнат в гроба! През 1985-1987 г. той трябвало да бъде войник , а той бил журналист на свободна практика… Същият не е бил войник и в редовете на Червената армия като съветски гражданин. В замяна на това, обаче, дипломната му работа в Историческия факултет на Московския държавен университет е: „Ролята на униформата за бойния дух на военнослужещите в Червената армия”. До 30 годишна възраст т.е. 5 май 1996 година Станишев е трябвало да отбие военната си служба, но това не се е случило. Доскорошен член на ВС на БСП Илия Божинов, който познава отблизо Станишев казва: “… Сергей не познава добре живота на хората в България. Станишев е откъснат от живота и много му личи, че не е ходил в казармата”.
Бившият министър и настоящ кандидат за шеф на НАТО – Соломон Паси, също не е ходил войник. Създаде през 1991 г. Атлантически клуб. Баща му Исак Паси е бил съветник на Тодор Живков . За Соломон се твърди, че бил твърде нисък на ръст и затова бил отхвърлен. За отстраняване по здравословни причини знам, но за височина…, а и като го гледам не е чак толкова нисък. Ще Ви припомня, обаче, смелото му изказване в Народното събрание, че България един ден ще бъде член на НАТО. По време на тази негова реч (документирана във филмов материал) на банките на първия ред стояха Луканов, Лилов, Джуров. Интересно как така за смелите му думи не опита бастуна, радиацията или не беше блъснат от кола. Дирижиран сценарий.
Дали Паси е такъв демократ и всичките му постъпки са в полза на България…? За него важно е, кой господар плаща по-добре. Като чуждестранен съветник на правителството за интеграцията на Македония в НАТО (заплата 1 евро), един ден ще научим, че търговският център в македонската столица е собственост на бивш външен министър на България.
Волен Сидеров – който винаги сочи с ръка “В атака!”, също не е ходил войник, поради тежко късогледство с десет диоптъра! За него Павел Чернев казва: “Волен е с тежко късогледство, ако не знаете. Поне това сочи справката защо не е ходил войник. Не знам защо никога не съм го виждала с очила.
Филип Димитров – български премиер, също не е отслужил военна служба.
Емил Кошлуков, съден (върху неговата биография може да се поразсъждава. Много от затворниците се вербуваха от ДС), лежал присъда в затвора и след това е опростено дослужването му не без намесата на ген. Семерджиев и ген. Джуров. Как Ви звучи това?
Константин Тренчев е с подобна съдба. Задължителната му военна служба е протекла в трудови войски в мини „Марица-изток” и е прекратена предсрочно по психични причини.
Ето какви патриоти са нашият политически елит или по-точно “псевдо елит”!
В Англия и Дания военната повинност е задължителна. Кралица Елизабет ІІ е с чин младши офицер от запаса, а бъдещата датска кралица Мари посещава курс за млади бойци. Хората, които са лицето на тези държави, макар и жени, са национално по-отговорни от нашите “мъже” – политици! Монархиите по света следват примера на Европа. В Тайланд и Йордания, монарсите имат боен опит. Така се изгражда лицето на страната пред света! Така се създава уважението на хората към държавата и институциите.
За нашия монарх Симеон Сакскобургготски няма да коментирам (този въпрос съм разгледала в статията си: “Тъмна Сакскобургготска приказка”).
А какво да кажем за Емел Етем, министър на държавната политика при бедствия и аварии, която на 5 март 2009 – получава военно звание майор и е зачислена към мобилизационния резерв на българската армия със заповед на министъра на отбраната Николай Цонев? Завършва висше образование със специалност: “технология на машиностроенето и металорежещи машини” (Висше техническо училище “Ангел Кънчев” в град Русе – магистърска степен). Какъв ли инженер е била..? Дали професионалното й израстване се връзва с заеманата длъжност? Е, всички видяхме по време на наводненията и другите сполетелите ни природни бедствия. А как биха гледали и козирували на тази особа истинските бойци?
Изобщо неведоми са пътищата, по които се гради военна кариера в съвременна България.
А какво да кажем и за Бойко Борисов? За по-малко от 8 години от капитан израсна в генерал-лейтенант. Случаите са много. Направо ми се повръща.
Както се раздават медалите, така се раздават и чинове в българската армия и полиция. Не е важно дали си кадърен. Важното е да си наш човек и да си послушен. На кого ли? Ами сами можете да се досетите. Трудно ще се отървем от “братската прегръдка”.
Накрая ще запитам всички граждани на България: Не Ви ли омръзна да гладувате и страдате? Да Ви ограбват и манипулират? Да се подиграват с Вашето достойнство? Не Ви ли дойде до гуша този преход и тези фалшиви реформи? Докога ще допускаме да ни управляват хора, не успели да се утвърдят като професионалисти? Докога ще търпим хора, които провеждат антибългарска политика? Докога с тази наша апатичност и бездушие? Докога…?
Призовавам Ви, ГЛАСУВАЙТЕ всички и мислете преди да пуснете вашата бюлетина. Ако никои не Ви харесват, задраскайте ги, но не им давайте възможност да разпределят, да броят и да управляват с Вашия глас.
Паула Лайт.

ВОЙНИЦИТЕ, ДЪЛГЪТ И СПРАВЕДЛИВОСТТА

Трябва ли мъжът да служи в армията? Прави ли го изпълнението на този дълг по-храбър, по-добър, по-човечен? Дали армията следва да бъде редовна или наемна, професионална? Историята, изискването на различните епохи и спецификата на отделните държави дават различен отговор на този въпрос. Уважавам искрено пацифистите, които отказват да служат в армията по религиозни или етически съображения, като в името на идеите си изтърпяват санкции, страдат, борят се за кредото си. Такива хора не са страхливци, а истински хора. Не мога да приема, обаче, глезльовците, които в миналото са използвали протекциите на мама и тати, “връзките” и възможностите си и са кръшкали, докато техните връстници са страдали и търпели неприятното задължение. Това е прилагане в практиката на правилото, очертано от Оруел, “всички са равни, но някои са по-равни от другите”. Една моя приятелка, чаровна и обаятелна жена, не можеше да понася подобен тип “мъже”, наричаше ги “пухльовци” и отказваше да се среща и да излиза с тях. Намирах, че е напълно права…
Но нека се разходим назад във времето и видим как стоят нещата с войнския дълг в България.
Със създаването на третата българска държава през февруари/март 1878 г., се въвежда и задължителната военна служба. За българския младеж да служи в българската армия беше гордост и патриотичен дълг. Всяка майка, родила син, се гордееше с това, че синът й един ден ще прекрачи прага на БНА. В онези години вървеше поговорката, че жена, която не е раждала, и мъж, който не е ходил войник, не стават за нищо. Изпращането на новобранците се превръщаше в празник по места и се състояха тържества по-пищни и от сватби. Всеки младеж с желание, нетърпение и възторг очакваше момента в който да бъде одобрен от комисията, че е годен да бъде БЪЛГАРСКИ ВОЙНИК.
Как нашите политици са гледали на тази мъжка мисия, изисквана от времето?
Ако се върнем няколко години назад ще видим че Иван Костов през 1969/70 г. е служил като радист в Кърджали. В Кърджали е служил и Юнал Лютфи. Огнян Герджиков е служил през 1964г. в Божурище. Военна служба е отбил и Ахмед Доган. Даже Тодор Живков го е сторил като трудовак, а Владимир Живков, неговият син също е служил в НШЗО Плевен.
Дали новите политически мъже, в чийто кабинети често присъства портретът на Апостола на Свободата, са наистина такива патриоти и държавници, милеещи за България? Дали и те са чакали с желание да се наредят в редовете на БНА? Ще спомена някои от тях, защото трудно се намират сведения извън документите на Централния военен архив във Велико Търново.
Ще започна от Председателя на Народното събрание, Георги Пирински. По повод кандидатурата му за президент, от думите на тогавашния министър на отбраната научаваме следният факт: “негоден за военна служба в мирно време”, поради заболяване на костната система и бил зачислен в запаса. Това се е случило в далечната 1968 г., а днес 41 години по късно си е напълно здрав! Изглежда костната му система се е подмладила, откакто заема държавнически длъжности. А не беше ли крайна наглост да се кандидатира за пост, който, по Конституция, предполагаше да стане главнокомандващ Българската армия?
Сергей Станишев – по думите на личното му пресаташе Таня Генева не е ходил войник, защото бил с двойно гражданство! Премиер чужденец! Ако знаеха, нашите революционери от освободителните ни борби щяха да се обърнат в гроба! През 1985-1987 г. той трябвало да бъде войник , а той бил журналист на свободна практика… Същият не е бил войник и в редовете на Червената армия като съветски гражданин. В замяна на това, обаче, дипломната му работа в Историческия факултет на Московския държавен университет е: „Ролята на униформата за бойния дух на военнослужещите в Червената армия”. До 30 годишна възраст т.е. 5 май 1996 година Станишев е трябвало да отбие военната си служба, но това не се е случило. Доскорошен член на ВС на БСП Илия Божинов, който познава отблизо Станишев казва: “… Сергей не познава добре живота на хората в България. Станишев е откъснат от живота и много му личи, че не е ходил в казармата”.
Бившият министър и настоящ кандидат за шеф на НАТО – Соломон Паси, също не е ходил войник. Създаде през 1991 г. Атлантически клуб. Баща му Исак Паси е бил съветник на Тодор Живков . За Соломон се твърди, че бил твърде нисък на ръст и затова бил отхвърлен. За отстраняване по здравословни причини знам, но за височина…, а и като го гледам не е чак толкова нисък. Ще Ви припомня, обаче, смелото му изказване в Народното събрание, че България един ден ще бъде член на НАТО. По време на тази негова реч (документирана във филмов материал) на банките на първия ред стояха Луканов, Лилов, Джуров. Интересно как така за смелите му думи не опита бастуна, радиацията или не беше блъснат от кола. Дирижиран сценарий.
Дали Паси е такъв демократ и всичките му постъпки са в полза на България…? За него важно е, кой господар плаща по-добре. Като чуждестранен съветник на правителството за интеграцията на Македония в НАТО (заплата 1 евро), един ден ще научим, че търговският център в македонската столица е собственост на бивш външен министър на България.
Волен Сидеров – който винаги сочи с ръка “В атака!”, също не е ходил войник, поради тежко късогледство с десет диоптъра! За него Павел Чернев казва: “Волен е с тежко късогледство, ако не знаете. Поне това сочи справката защо не е ходил войник. Не знам защо никога не съм го виждала с очила.
Филип Димитров – български премиер, също не е отслужил военна служба.
Емил Кошлуков, съден (върху неговата биография може да се поразсъждава. Много от затворниците се вербуваха от ДС), лежал присъда в затвора и след това е опростено дослужването му не без намесата на ген. Семерджиев и ген. Джуров. Как Ви звучи това?
Константин Тренчев е с подобна съдба. Задължителната му военна служба е протекла в трудови войски в мини „Марица-изток” и е прекратена предсрочно по психични причини.
Ето какви патриоти са нашият политически елит или по-точно “псевдо елит”!
В Англия и Дания военната повинност е задължителна. Кралица Елизабет ІІ е с чин младши офицер от запаса, а бъдещата датска кралица Мари посещава курс за млади бойци. Хората, които са лицето на тези държави, макар и жени, са национално по-отговорни от нашите “мъже” – политици! Монархиите по света следват примера на Европа. В Тайланд и Йордания, монарсите имат боен опит. Така се изгражда лицето на страната пред света! Така се създава уважението на хората към държавата и институциите.
За нашия монарх Симеон Сакскобургготски няма да коментирам (този въпрос съм разгледала в статията си: “Тъмна Сакскобургготска приказка”).
А какво да кажем за Емел Етем, министър на държавната политика при бедствия и аварии, която на 5 март 2009 – получава военно звание майор и е зачислена към мобилизационния резерв на българската армия със заповед на министъра на отбраната Николай Цонев? Завършва висше образование със специалност: “технология на машиностроенето и металорежещи машини” (Висше техническо училище “Ангел Кънчев” в град Русе – магистърска степен). Какъв ли инженер е била..? Дали професионалното й израстване се връзва с заеманата длъжност? Е, всички видяхме по време на наводненията и другите сполетелите ни природни бедствия. А как биха гледали и козирували на тази особа истинските бойци?
Изобщо неведоми са пътищата, по които се гради военна кариера в съвременна България.
А какво да кажем и за Бойко Борисов? За по-малко от 8 години от капитан израсна в генерал-лейтенант. Случаите са много. Направо ми се повръща.
Както се раздават медалите, така се раздават и чинове в българската армия и полиция. Не е важно дали си кадърен. Важното е да си наш човек и да си послушен. На кого ли? Ами сами можете да се досетите. Трудно ще се отървем от “братската прегръдка”.
Накрая ще запитам всички граждани на България: Не Ви ли омръзна да гладувате и страдате? Да Ви ограбват и манипулират? Да се подиграват с Вашето достойнство? Не Ви ли дойде до гуша този преход и тези фалшиви реформи? Докога ще допускаме да ни управляват хора, не успели да се утвърдят като професионалисти? Докога ще търпим хора, които провеждат антибългарска политика? Докога с тази наша апатичност и бездушие? Докога…?
Призовавам Ви, ГЛАСУВАЙТЕ всички и мислете преди да пуснете вашата бюлетина. Ако никои не Ви харесват, задраскайте ги, но не им давайте възможност да разпределят, да броят и да управляват с Вашия глас.
Паула Лайт.

Кухата марионетка Станишев – символ на крайното унижение за Родината

Кухата марионетка Станишев – символ на крайното унижение за Родината

През последните няколко години, когато разрухата, отчаянието и безпътицата станаха съдба за народа ни, когато организираната престъпност и бившата комунистическа върхушка дърпаха конците, когато всеки, който имаше младост, сила, интелект и достойнство напусна страната и тук остана окаяният и обезверен “човешки материал”, в това грозно, чудовищно и безрадостно време Москва чрез указания и декрети, уреди нейният слугинаж да ни нанесе последното и най-тежко оскърбление. Оскърблението си има име: Сергей Димитриевич Станишев. Защото, съгласете се, премиерът е емблематичен за една държава. По неговата същност светът оценява нейната сила, независимост, качества и способност да се развива и прогресира във времето. Наше лице стана едно пълно нищожество, на което липсва дори капчица достойнство, характер и способност. Нека проследим твърде жалкия му житейски път:
Това същество е родено на 05.05.1966 година в град Херсон, СССР (днешна Украйна). Син е на Димитър Яков Станишев, бивш секретар на ЦК на БКП, отговарял за международните връзки на БКП и на Дина Сергеевна Мухина, преподавател във факултета по славянски филологии към Софийски университет.
При такъв трамплин – татко във висшата комунистическа йерархия и майка – почитана съветска гражданка момчето би следвало да покори върхове и да извърши чудеса в развитието на кариерата си. Налице са всички привилегии, които да направят пътя му широк и лесен. Има, обаче, личности, които са толкова нищожни и инертни, толкова пасивни и лишени от капчица талант, че нищо не е в състояние да ги изведе към върха. Поне не и чрез собствените им качества.
Момчето завършва средното си образование в София с отличие. Естествено, бивайки съветски гражданин с подходящия идеологически произход, получава възможността да бъде моделиран и шлифован в Московски държавен университет, където през 1989 г. завършва успешно. Дипломната работа, която е защитил е на тема “ Ролята на униформите за бойния дух на военнослужещите в Червената армия”. Ето това е приносът на младия гений към историческото познание! Пет години по-късно защитава и докторат на тема “Системата на служебното повишение на висшите граждански чинове в Русия и нейната еволюция през втората половина на 19 век”. Точно такъв абсолютно безполезен и некадърен индивид е идеалният кадър от гледна точка на комунистическите възгледи. Подобна личност не може да не осъзнава собствената си безполезност, непригодност към истински ползотворни занимания, некадърност. Това автоматично прави човека послушен, превръща го в марионетка, в пасивна глина, готова да бъде моделирана по волята на своите кукловоди-господари. Такава личност няма начин да не расте в йерархията.
През 1998 г. Станишев специализира политически науки в Московската школа за политически изследвания, а в периода 1999- 2000 година момчето е изпратено за награда да учи международни отношения в Лондонската школа за икономика и политически науки. Там се намират скатаните партийни фондове на другарите, процъфтяват великденчета, формира се кликата около принц Кирил. Там момчето Сергей защитава научно изследване на тема “Съвременната външна политика на Русия”.
Как нашият герой няма да благоговее пред господарите си в Москва? Близо десет години след завършване на средното си образование той живее като техен храненик, без да свърши нищо полезно, без да работи и един ден, без да служи в армията (въпреки любовта си към “униформите” и “бойния дух”)!
Затова буди учудване факта, че през 1996 година се отказва от руско гражданство и става български гражданин. Обяснението е само едно – момъкът действа по заповед на своите опекуни, които подготвят верния си слуга и протеже за политическа кариера в България.
И тя не закъснява, а започва с пълна сила година преди смяната на гражданството. През 1995 г. Сергей е назначен за главен експерт в отдел “Външна политика и международна дейност” към Висшия съвет на БСП, а от 1996 до 2001 г. става завеждащ отдел.
През май, 2000 г. момъкът е избран за член на Висшия съвет на БСП, а през юни, 2001 г. яхва гребена на вълната на голямата политика и става депутат от листата на Коалиция за България за 19 Многомандатен избирателен район в Русе. През декември същата година вече е председател на Висшия съвет на БСП и на Парламентарната група на “Коалиция за България”.
Не е за учудване, че шеметната кариера на една креатура, изпълзяла върху лабораторното стъкло на окаяния ни политически живот от мръсните блатни води на пълната посредственост и безхаберие оскърбява други кадри на БСП, които, вероятно, са не по- малко предани на Москва, но за разлика от Сергей са мислещи хора. Пример за такава реакция към подема на Станишев е, да речем, Татяна Дончева. Както и да е, възмущението и опитът да се спре безумието са напразни. За Русия, Сергей е най-подходящият кадър, който да оглави българската държава. Той е посредствен, малодушен, безполезен и, меко казано, не особено умен. Такива хора са покорни до безгръбначие, защото без своите кукловоди биха се върнали обратно в калта, където им е мястото.
През юни, 2005 г. Станишев отново става депутат за Коалиция за България, този път за Втори Бургаски многомандатен избирателен регион. Председател е на Парламентарната група до избирането му за министър-председател на Република България, което става на 16.08.2005 година.
В какъв смисъл намирам това събитие за огромно унижение и страшно падение?
Първо, Станишев не е работил нещо истински полезно за някого и един ден през живота си. Предполагам, че първото вписване в Трудовата му книжка е като депутат, освен ако придобиването на докторат в Москва или специализация в Лондон не се зачитат за такъв или приемем за труд дейността му като журналист на свободна практика в рамките на няколко години. Той не познава потта и сълзите, страданието и любовта, творчеството и възторга. Едва ли някога е засял дърво, заченал или осиновил дете, положил брачна клетва пред човека, който обича. Лично аз не вярвам да е способен на истинска любов или на истинска омраза. Може ли такава личност да има достойнство и самочувствие? Може ли плазмодият да има гръбнак?
За него великият баснописец би възкликнал:
“Кажи ми, жалко ти творение,
Как се издигна чак дотук?
С пълзене!”
Но нима Путин и последователите му имат потребност от друг тип държавник в България, която желаят да съхранят като свой пасивен и безличен сателит? Момчето Станишев идеално съответства на целите и експанзионистичните амбиции на голямата северна държава.
Как се изявява в политическо отношение премиерът?
Преди всичко, прави впечатление неговата поразителна инфантилност. По отношение на зрялост и житейски опит, на мъдрост и интелект той съответства на едно тринадесет-четиринадесет годишно момче. Особено комични са опитите му да се хареса на младите хора в страната си, като имитира нескопосно авангарден и храбър младок. Оттам и неговата “рокерска” кариера. На практика, обаче, се получава точно обратният ефект. Истинските рокери, смелите рицари на железните жребци се чувстват оскърбени и подиграни от твърдението на този екземпляр с меки китки и мекушава същност, че е един от тях. Това положение не може да се промени с постове и пари. Презрението не може да бъде удавено в бира и затрупано с кебапчета. Неговата свита, ония, които са готови да встъпят в Младежки съюз към БСП са мекушави кариеристи с не повече достойнство и качества от лидера си.
В отношението на премиера към кризите във вътрешната политика също блика детинщина, глупост и безмозъчна наглост. На негово място, един Луканов, например, би къдрил безмислени слова, би лял статистика за някакви несъществуващи успехи на властта, но би се въздържал от открито нагло поведение. Малцина са онези, които биха назовали саркастично “седянка” учителската стачка, които биха се хилели като леки госпожици в моменти, в които опозицията е хванала министъра на вътрешните работи по бели гащи да си гука с лица от престъпния свят или когато във финансовото министерство са разкрити крупни измами и кражби чрез източване на ДДС. Станишев реагира точно толкова неадекватно на кризисни положения. Вероятно, все пак, господарите му са прекалили в старанието си да подготвят за България съвършено безмозъчен държавен глава.
Още по-фрапиращи са гафовете на премиера във външната политика. Привидно, там нещата са добре. По време на това правителство сме страна – членка на ЕС. Но дали всичко, което се случва е толкова хубаво за Родината, а и за ЕС? Преди известно време, един чуждестранен дипломат с житейски опит и мъдрост прогнозира, че България може да се превърне в Троянски кон в ЕС. Като данайци в тази древногръцка трагедия той виждаше Русия. Дали и доколко е бил прав?
Трудно ми е да преценя това, но страната ни стана синоним за корупция по високите етажи на властта, за скапана съдебна система, за злоупотреби с Европейските фондове и за безхаберие на родните висши чиновници.
Да вземем един единствен пример за реакцията на Станишев пред поредния скандал, свързан с България, в Брюксел. В периода, когато ни бяха спрени Европейските фондове по програмата “Фар”, поради присвояване на 220 млн. евро, вместо да поеме ангажименти и да предприеме енергични мерки за откриване и наказване на виновниците, премиерът ни започна да се държи като нещипана госпожица и да хленчи, че Брюксел обвинявал София несправедливо и че отнемането на фондовете щяло да доведе до “криза във вътрешната политика”.
Разбира се, нито един нормален, здравомислещ българин не следва неговата линия на поведение. Цитирам едно от най-меките изказвания по въпроса, което открих във форумите за оня период:
“ Брех, да му се не види! Лапачите на парите на европейските данъкоплатци, разбирай обръчите на Доган и на БСП, били огорчени, че малко ще им поограничат краденето!”
Народът ни не се състои от безмозъчни идиоти и хората много добре разбират истината и мащаба на безобразието и злоупотребите на властта. Още по-тъжно е, обаче, да е налице мъдър народ с почти дебилен премиер!
Друг пример, който илюстрира добре раболепното поведение на младия премиер към господарите му в Русия е неговото посещение там след газовата криза. Момчето, заедно с други дребни чиновници и лакеи е чакало в предверието на покоите на Медведев, за да бъде прието. Завърна се в победоносна еуфория, тъй като господарят е заявил великодушно : “Газ ще има!”. В замяна, Станишев се е оправдавал за американските военни бази и е обещавал България да стане посредник при усилията за затопляне на отношенията между Русия и Европа. Все едно, че ние сме голям авторитет в Брюксел и че думата ни би се чула там! Та нали неотдавна в “International Herald Tribune” излезе материал, който визираше връзките на двама български министри с подземните структури на престъпния свят?! Едно стана ясно от срещата на Станишев в Москва. Доколкото зависи от неговата воля и от волята на управляващата партия, Родината ще става все повече и повече енергийно зависима от Русия!
Ето такова е положението на България във вътрешната политика и пред външния свят при управлението на Сергей Димитриевич!
В навечерието на предстоящите парламентарни избори не апелирам към неговата съвест! За да имаш и капчица чувство за собствената вина и покаяние, трябва, все пак, да не ти липсва съвсем разум, воля и дух. Апелирам, обаче, към управляващата БСП. Колкото и да сте доказали във времето, че ви е чужда всяка нравственост, всеки срам и всяко покаяние, освестете се! Не използвайте гласовете на клетите зомбирани старци, за да поставяте държавното кормило в ръцете на нищожества! За да ви уважават поне собствените ви господари, нужно е, все пак, да имате някакъв разум и морал. Идва време разделно, когато страданието, трусовете, кризата и болката ще преосмислят ценности и идеи. Бивайки човешки същества, не позволявайте да се озовете в бездната на грях, за който няма изкупление!
Паула Лайт – http://www.hermesbooks.com/detail.php?pID=941&pcatID=14 (internet supply).

Разказ на ужаса, декориран с пожарникарски маркуч

Разказ на ужаса, декориран с пожарникарски маркуч

Често в публичното пространство ме укоряват, че съм прекалено черногледа, че ми липсва всякакъв позитивизъм, че пътят, който соча (да се гласува със зачеркнати бюлетини) е безсмислен, вреден и нихилистичен. А какво да сторя, скъпи приятели? Какво?! Политическият живот на България ни поставя в ситуация да избираме между Сцила и Харибда, между две чудовища като кръга около комунистите и техните обслужващи сателити и злокобната клика на пожарникаря Бойко Борисов. Ако заговоря против БСП, ще се стигне до заключение, че аплодирам домогването на мафията до властта. Ако пък разоблича престъпните групировки около генерала, ще ме заклеймят, че съм радетел на комунизма. Представете си, че Ева е била отвратително грозна жена, а Бог щедро рекъл на Адам: “Избирай, Адаме, всички жени са твои!” Ето до такова положение ни докараха тежненията и предпочитанията на българските избиратели, които поставят на първите две места за бъдещите избори ГЕРБ и БСП.
Отначало си мислех, че е по-добре да се примирим с генерала, отколкото да рискуваме червената клика да тържествува. Просто споделях философията за “по-малкото” пред “по-голямото” зло. В този период вярвах, че бедата с Бойко Борисов се корени само в чалгаджийството, вопиющата простотия, псевдомъжкарството, което гордо парадира и кара домакините на средна възраст да сънуват мокри сънища. Мислех си, че България ще трябва да се справя само с един шумен нарцистичен самохвалко, при който еволюцията е наблегнала не на мозъка, а на тестостерона. Надявах се, че “твърда” ръка от страна на този медиен Рамбо не ще накърни сигурността и перспективите пред България. После прогледнах и, подобно на Чарлз Чаплин, който отначало се присмивал на Хитлер, а едва по-късно прозрял страховитата му същност, вече хич не ми е смешно. Не мога да приема да мълча! Злото си е зло, дори когато е навлякло клоунски одежди. Ще ви разкажа една страховита приказка. Не откривам колелото и топлата вода. Всички факти, с които ще ви запозная, са казвани по-малко или повече ясно в различни сайтове на нета и в пресата. Някои от авторите са предпочели да останат анонимни. Не ги виня, тъй като историята наистина е път към мрака. И така, слушайте:
Бойко Методиев Борисов е роден на 13.06.1959 г. в Банкя (тогава, с. Банкя). Баща му, Методи Борисов, е бил служител в ГУ на МВР, а майка му – начална учителка. Няма данни за репресии, ограничения, лошо отношение на управляващата комунистическа власт. Просто едно средно, порядъчно социалистическо семейство, въпреки твърдяният от Борисов факт, че дядо му е бил сред жертвите на Народния съд. Момчето завършва гимназия в Банкя и е комсомолски секретар на училището.
През 1977 г. кандидатства във Висша специална школа на МВР, в Симеоново, факултет Държавна сигурност, но е пренасочен и приет във факултет “Противопожарна охрана”. Лично аз не съм склонна да приема твърдението му, че това пренасочване се дължало на факта, че на него гледали като на “народен враг”, заради политическото минало на дядо му. Мисля, че, ако комунистите го бяха възприемали така, той никога нямаше да бъде комсомолски секретар на училище, баща му никога нямаше да работи в системата на МВР, а Бойко нямаше и да припари до прага на школата в Симеоново. Познавам хора, които наистина са били възприемани като противници на режима, поради произхода им и знам какво беше отношението към тях. Мисля, че Борисов е бил възприеман като “наше момче”, но е показал твърде посредствени резултати на изпитите и е бил приет по специалност, към която другите кандидати са проявявали по-малко интерес. Мнението ми се корени във факта, че, видно от речите му, никога не е бил обременен с кой знае колко висок коефициент на интелигентност. В това отношение, си е един типичен български политик.
Както и да е, през 1982 г. се дипломира по специалността противопожарна техника и безопасност с чин младши лейтенант. Проявява се като активен състезател по карате. Бил е треньор на националния ни отбор.
Още едно доказателство за топло отношение с властта е, че в периода 1985-1990 г. е преподавател и завеждащ катедра във Висшия институт за подготовка на офицери към МВР. Защитил е докторска дисертация, което на времето беше доказателство за лоялност към управляващата партия, в която членува.
Свидетелство за това, че са му вярвали е командировката през 1989 г. в района на Каолиново, Дулово и Разград с курсантски взвод за охрана на селскостопански обекти, а не, както той твърди в интервю през 2001 г. “начело на батальон”.
През 1990 г. младежът отказва да подпише декларация за деполитизиране, напуска МВР и си остава член на БКП. Точно в този период започва личен бизнес в охранителната дейност.
През 1991 г. основава частна охранителна фирма, “Ипон + 1”- ООД, която осигурява охраната на личности като Тодор Живков и Симеон Сакскобурготски. След охраната на последния започва и неговата политическа кариера.
За периода 1990-2000 г. е съдружник с емблематични личности от престъпния свят, които, според спецслужбите, контролират наркотрафика, проституцията и редица контрабандни канали. Но, разбира се, на този период ще се спрем отделно и в детайли.
Бляскавата политическа кариера на Борисов започва през 2001 г., когато, при управлението на НДСВ, става главен секретар на МВР и получава чин “полковник”. През 2002 г. е повишен в чин “генерал- майор”, а през 2004 г. – в чин “генерал-лейтенант”. От този период огънят на политическата слава на момчето от Банкя пламва с пълна сила и на бившите му господари ще е много трудно да потушат пожара, запален от пожарникаря. Нищо лошо в това. Всеки редник носи в раницата си генералски пагони, а в България е бил коронясван свинар и поредица дебили и имбецили са поемали държавното кормило. Това у нас си е просто традиция. На Бойко не му липсва определен вид евтин и лъскав мачовски чар. С изтърканото си черно яке, с простонародната си реч и умелия стил, в който имитира енергичност, усърдие и откровеност той добива висока квота на популярност. “Бате Бойко, ти си МЪЖ!” – пищят ученичките, а “24 часа” , “Труд” и други медии се захласват да героизират момъка и да му създават образа на един съвременен Робин Худ. Не може да се отрече, че го правят добре. Докато Костов се отнасяше към медиите с хладна деловитост, Симеон – с аристократично презрение, а Сергей Станишев с досадата и грубостта на интелектуално незрял човек, Бойко Борисов умее да ги ухажва. Той изпада в умиление пред всяка камера. Обича да го снимат, да записват “бисерите му”, да държи речи и да бъде център на внимание. Най-голямата му цел в живота е славата. Доколкото аз знам, това е единственият политик, който е позирал почти гол, за да демонстрира бицепсите си. Тия наглед безобидни симптоми на медиен рицар, на герой в стил Джеймс Бонд сочат към много тревожни перспективи . Мисля, че този човек е склонен да подпише договор с дявола, да продаде идеали, близки и чувства, заради властта и славата, която тя носи. При него тия импулси са болестни и напомнят проявите на мегаломанията.
През 2005 година Борисов е все още лоялен на НДСВ и е техен водач на листа в два многомандатни избирателни района. Избран е и в двата, но се отказва в полза на работата си в МВР. Неговата заветна цел е една – да стане министър на вътрешните работи. Очевидно, за да цари мир в тройната коалиция, тези негови амбиции биват отклонени. Така през септември, 2005 г. Борисов напуска системата на МВР, а всички политици си вземат беля на главата. Те едва ли съзнават с каква гигантска амбиция си имат работа, че това е човек, който би сторил всичко, за да я удовлетвори.
През октомври, 2005 г. Борисов става кмет на София, а през март, 2006 г. основава ГЕРБ, движение, което се интересува повече да се наложи на вътрешната политическа сцена, отколкото от Европейското развитие на България. На 03.12. движението става партия, като Цветан Цветанов е кукла и фигурант, а истински командос е неформалният лидер, Бойко Борисов. На местните избори генералът е заявявал, че местните организации на ГЕРБ само ще издигат кандидатите, но той и единствено той ще ги утвърждава. “Партията това съм аз!” – такава е идеологията на бившия пожарникар, който сега е най-популярният политик в страната, според последните социологически проучвания.
Нека сега се върнем към оня тъмен период, когато Борисов се е занимавал с частен бизнес, периодът, който е причина да ме побиват тръпки само при мисълта, че този човек може да оглави изпълнителната власт на България.
През тия години той има дялово участие в следните тринадесет фирми:
“Ипон-1”-ООД, регистрирана на 13.09.1991 г. на адрес: София, “Раковски” 209. В нея е съдружник с баща си, с ЖИВКО ДЕЛЧЕВ и ПАВЕЛ АЛЕКСИЕВ;
“Ипон-2”-ООД – регистрирана на същия адрес през 1992 г. със съсобственик ЦВЕТЕЛИНА БОРИСЛАВОВА;
“Ипон – Агенция за сигурност и охрана”-ООД – регистрирана през април, 1998 г. със съдружници ВЛАДИМИР ПЕТЕВ и ВАСИЛ КАЛУГЕРОВ. Изпълнителен директор е МЛАДЕН ГЕОРГИЕВ. Тук Борисов участва чрез друга своя фирма, “ Биум – 99”-ЕООД;
“Интербулпред” – АД, регистрирана през есента на 1997 г. с уставен капитал един милион лв. В Съвета на директорите влизат: ЕВСТАТИ ГЮРОВ, ЧАВДАР ЧЕРНЕВ, РУМЕН НИКОЛОВ и ВЛАДИМИР ПЕТЕВ;
“Тео Интернационал”- АД – Бургас. Регистрирана е през 1996 г. Бойко Борисов е член на Съвета на директорите, заедно с РУМЕН НИКОЛОВ – ПАШАТА. Впоследствие са заменени с ИВО КАМЕНОВ ГЕОРГИЕВ и НЕДЯЛКО КИРЕЗИЕВ.
Това е единствената фирма на генерала, чийто бизнес открито завонява през периода 1994-1997г. Уличена е в производство на фалшиви цигари “Марлборо” и “Мелник” във фабриката в Крайморие .
Борисов се оттегля на 24.06.1996 г. след скандал и бягство на третия собственик, Емил Райков. Аферата е разкрита на 25.03.1995 г., но делото е потулено и фабриката работи още две години. Румен Николов, “Пашата” и Бойко Борисов не са разпитвани изобщо. По това време директор на РПУ е Георги Пенев, който през 2001 година става регионален изпълнителен директор на охранителната фирма на Борисов;
“Джи енд Би Травъл къмпани” – регистрирана е през есента на 1994 г. Свързана е със СИК. Съдружници са Борисов, “София Делта”- ООД и др. През април, 1996 г. фирмата е одобрена за купувач на 55% от акциите на грандхотел “София” за 8,5 млн. долара. Сделката се проваля, поради неплащане на първата вноска;
“Прахайм”- ООД – Червен бряг – учредена през 1996 г. Дейността й е производство на сапуни и миещи препарати. Съдружници са Борисов, Цв. Бориславова и “Прайм инвестмънт тръст”. Последният е един от основните акционери и учредители на ТС Банк ;
“Будоинвест” – ООД. Съдружници в нея са Румен Цветков, АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ. Фирмата съществува до август, 1998 г.;
“Би енд Пи комерс” – ООД – регистрирана е през май, 2001 г. Съсобственици в нея са Б. Борисов и Пламен Петров;
“Цебра” – ООД – регистрирана е през 1994 г. Съдружници на Борисов са Цветелина Бориславова и Живко Делчев;
“Ти Би Ай-97” – Съдружници са Б. Борисов и Тодор Толев;
“Сириус-2”-ООД – регистрирана е през 1992 г. със съдружници Б. Борисов и Цв. Бориславова;
“Химтекс”-АД. В Съвета на директорите са Б. Борисов, Цв. Бориславова и Мирослав Дерменджиев. Борисов е съдружник до 1997 г. Впоследствие, на негово място в съвета на директорите влиза майката на Цветелина, родена през 1929 г. (68 годишна).
Е, и какво? Биха ме попитали някои от вас. Законът не забранява нито да регистрираш множество фирми, нито да бъдеш богат. Разбира се, че е така. Съществува, обаче, дребният въпрос кой стои зад тия дружества и що за хора са съдружниците на Борисов.
Нека се захванем с този въпрос, за да изясня позицията си:
Нека започнем анализа с Цветелина Бориславова:
Това е жената, с която Борисов, според формулата на римското право споделя трапеза и легло.
Цветелина е родена, за разлика от Бойко, както се изразяват англичаните, със сребърна лъжица в устата. Баща й, Борислав Карагьозов, е бил технически и материално отговорно лице в поредица български посолства (в САЩ, Индонезия, Румъния). Девойката завършва английска и испанска филология, а впоследствие, Международни икономически отношения в УНСС. Известно време работи в свързаното със спецслужбите външнотърговско дружество, “Инко”. Впоследствие, през 1989 г. напуска последната си държавна “служба” и се заема с частен бизнес. Участва в девет фирми, от които особено интересна е офшорната компания “Трол”, регистрирана в Лихтенщайн, като е управител на търговското й представителство в България, регистрирано на адреса на “Ипон”.
Председател е на две фондации, а от октомври, 2001 г. е председател на надзорния съвет на “Сибанк”.
Нека видим кои са най-близките партньори на Борисов в бизнеса, които за улеснение на читателите съм изписала с главни букви при описание на фирмите на генерала:
Павел Алексиев е известен с това, че някои от фирмите му са в списъка на кредитните милионери. Близък е до фондация “Отворено общество”. Бил е собственик на “Солекс” в с. Петърч – един от най- крупните длъжници на Българска земеделска каса.
Владимир Петев е бивш служител на СГУ-ДС.
Младен Георгиев – съдружник в охранителната фирма на Борисов е бивш служител в сектор “Вътрешен тероризъм” на СЦБОП и е известен с връзките си в силови и престъпни групировки. През лятото на 2001 г. отговаря пряко за охраната на съпругата на Сакскобурготски, доня Маргарита.
Иво Каменов е един от главните съдружници във фирмите на империята ТИМ, варненска групировка с охранителен бизнес и съмнения за участие в трафик на крадени коли. През 1996 г.влиза в престрелка с хора на бившите барети, като деловият конфликт е за подялба на контрола над проститутките в Златни пясъци. Сега е собственик на телевизия МСАТ.
Евстати Гюров след 1982 г. е работил по линията на ДС в V РПУ и четвърто управление на ДС (икономическо направление), София. Известен е с връзките си с чеченски групировки.
Румен Николов (Пашата) е бивш служител на спецотряда за борба с тероризма. Той е един от лидерите на силовите структури в България. Съдружник е във фирми на “СИК” и “Спартак”.
Живко Делчев контролира ТС Банк, “банката на мутрите”. През тази банка преминават парите, натрупани с рекет и друга престъпна дейност и се участва в приватизацията, тъй като не се контролира произхода на парите, получени като кредит. Рефинансирана е чрез сума в размер на 5 500 000 000 лева от ДСК и е цъфтяла на гърба на клетите български спестители.
Румен Цветков е известен в силовите структури и до средата на 90-те години контролира “Реал” – фирма на “Мултигруп”.
Алексей Петров е бивш служител на спецотряда за борба с тероризма. Заподозрян е за участие в наркотрафик.
Това е положението, като за краткост спестих още някои връзки с подобни личности. Ако генералът – пожарникар се беше задоволил да пере парите, придобити по съмнителен начин и да облагородява чрез богатството следващото си поколение, не бих си дала труда да ви досаждам с този отчет. В крайна сметка, тук е не само Абсурдистан, а и Мутристан и май отдавна сме се примирили и уморили да се борим с мафията. Та Борисов би могъл да си изживее живота тихо, кротко и сладко с натрупаните пари. Такива като него не сънуват кошмари, нито ги терзаят спазми на болната съвест. Да, но не се задоволи с това, защото страда от мания за величие. Докато е бил главен секретар на МВР през периода 2001-2005 година, в авторитетното списание “Конгрешънъл куотърли” Джеф Стайн е написал за него на 02.03.2007 г. : “Борисов е използвал своя пост, за да помогне на престъпните си връзки да унищожат конкуренцията си в подземния свят… От назначението му като секретар на МВР през 2001 г. има голям брой убийства на личности, свързани с криминални групировки в България. Нито едно от тях не е разрешено…”
Кажете ми, какъв е този политик, заради когото за родината му е казано: “Докато другите държави си имат мафия, в България мафията си има държава?
Мисля, че, ако Борисов има капчица съвест, ще се отдръпне от светлините на сцената, ще подтисне жаждата си за слава и власт и ще се задоволи да не свири първа цигулка. Миналото му е твърде тъмно. Жал ми е за оня българин в Чикаго, който е казал, че Бойко Борисов е последната надежда на България. България, изглежда, е останала без надежда. Народът ни симпатизира най-силно на човек, замесен до ушите в престъпния свят, а на второ място на посткомунистическите креатури, които ограбиха държавата и за които източването на милиарди са “глупости” и дребна работа. Трябва ли да избираме между един и друг мафиот?
Господин Борисов, ако информацията ми е погрешна, опровергайте ме и официално, пред медиите ще Ви се извиня. Не забравяйте, обаче, че Търговският регистър е публичен и всеки може да провери верността на твърденията ми. Ако казаното отговаря на фактите, постъпете доблестно и се откажете от главната роля! Ако вие сте премиер, България ще стане заложник на вътрешните борби между групировките. Дори и искрено да го искате, можете ли да се отървете с лекота от старите си ортаци? Не допускайте Родината да плаща за греховете на вашето минало! Нали сам виждате, че, доброволно или не, то е и ваше настояще? Какво Ви принуждава иначе да правите мили очи на агнет Гоце? Какво Ви накара, въпреки амбициите си, да се откажете от президентската надпревара и да подвиете опашка пред Първанов? Редно ли е да останете в политиката, когато сте дирижиран от дългата ръка на старите си господари? Застанете зад някой неопетнен и достоен политик от дясното пространство и го подкрепете безапелационно! Тогава натрупаното зло и натрупаната вина ще бъдат забравени. Помислете за страната си, която е в гибелна опасност!
Паула Лайт – http://www.hermesbooks.com/detail.php?pID=941&pcatID=14 (internet supply).

Тоталният контрол

Вероятно, не само моите връстници, а и мислещите хора от следващото поколение познават безсмъртната творба на Кен Киси “One flew over the cuckоо’s nest”. Там затворът от правила, норми и условности, чрез които обществото оковава свободния човешки дух, са пресъздадени алегорично като една огромна психиатрия, в която господства импозантната фигура на Сестрата, студена, стерилна и могъща, символ на Системата. Познаваме и алегорията с месомелачка, заличаваща индивидуалността или със стената на затвор в прекрасната музикална творба на Pink floid “The wall”. Злокобни алегории на контрола като контрапункт на свободата създава и Оруел чрез мрачният, перфидно красив и властен лик на диктатора, “Големият брат” или гротескните мозъчни трансформации на индивидите във “Фермата”. Някъде през 60-те години на миналия век свободолюбивите и одухотворени млади хора се борят срещу стягащата и задушаваща яка на обществените условности. Спомняме си за децата на цветята, за отчаяният вик: “Let the sunshine in”. Борбата между свободата на индивида и нормите на обществото, търсенето на разумен баланс между двете са вечни проблеми, които не могат да бъдат решени напълно. Важно е да съществува стремеж към очовечаване на контрола на системата от страна на властта и към зачитане на нормите и интересите на обществото от страна на отделната човешка личност. Човекът, в нормалния цивилизован свят, постепенно се научава да живее с мисълта, че истински полет и прогрес е невъзможен без крилете на свободата, но и без гравитацията на необходимостта.
Положението в бившите социалистически страни е доста по различно. Тогава, когато нашите връстници на запад плетяха венци от цветя, спускаха косите си и експериментираха живот в комуни, ние марширувахме в редици зад желязната завеса и, под железния юмрук на системата, се учехме да заличаваме своята индивидуалност. Докато младите хора на запад зовяха “Make love, not war”, ние скандирахме “КПСС! БКП!”. Докато обществената система там поне се опитваше да приобщи непокорните си чада, без да подрязва крилете им повече от необходимото, нашата система наричаше свободолюбивите, бунтарски настроени и нестандартни деца “народни врагове”. Те четяха “Бхагавад Гита” и Дзен коани, а ние с досада се опитвахме да смелим съчиненията на Маркс и Ленин. Те слушаха Бийтълс, ние – военни маршове. Те търсеха Бога и медитираха, ние трябваше да вярваме само в Партията и ни моделираха така, че въздействието напомняше на предна лоботомия. Резултатът се състои в това, че младите хора в истински демократичния свят имат твърдост да отстояват правата си на човешки личности, но и искрено уважение към законите и обществото. Ние, за сметка на това, сме толкова свободолюбиви, колкото стадо овце и, в същото време, не бихме могли да зачитаме искрено обществения ред. Десетилетия гавра с истинското спазване на закона, с интересите и правата на народа са довели до там, че “власт” звучи за нас като мръсна дума и, ако сме послушни и лесен за обработване “материал”, това се дължи не на разбиране на обществената необходимост, а на чист първичен страх.
Какво се случва днес, в резултат на това печално наследство в нашите гени, подсъзнание и душевност? Това, че властниците могат да безчинстват открито, без дори да имитират някаква система на равновесие и справедливост. Цари хаосът, в който се обособяват две групи: върхушката на бившата комунистическа власт – синовете, дъщерите и внуците им, дегизирана в различни нови форми и стадото на отчаяния и обезверен “обикновен електорат”. В свирепото ни, безмилостно и безчестно време властва законът на джунглата, в който ние сме изтеглили лошият жребий да бъдем “плячката”. Само че на върха на хранителната верига не стоят лъвове, а чакали и хиени, което е много печално.
Лесно е да хулим страхливостта, апатията и покорството на българския народ. Признавам си, че, понякога, обхваната от този болезнен гняв, който идва от обич, също ругая и хуля този наш безнадежден робски и овчи синдром. Мисля, обаче, че не е градивно, нито полезно да повтаряме фактите, без дори да се опитваме да си ги обясним. Защо българинът е страхлив, покорен и апатичен? Какви са въздействията на властта, които успяват да го запазят такъв и до днес? Мисля, че е изключително важно да си отговорим на тези въпроси, защото, преди да се предприемат опити за лечение, трябва, все пак, да сме наясно с диагнозата.
Кухата формула, че сме такива заради “турското робство”, “социализма” и т.н. не дава пълния отговор. Послушанието и безмозъчното примирение на социалистическия строй наистина са повлияли донякъде, но отговорът е много по-сложен. Ако сегашните властници не бяха такива майстори на тоталния контрол, на манипулацията и промиването на мозъци, спомените за стената и строя биха започнали, все пак, да избледняват. Не бива да забравяме, че цяло едно поколение на възраст да гласува не си спомня за социализма въобще. Сегашната власт е тази, която унищожава крехките кълнове на промяната и държи масите в безмозъчно и стадно послушание.
Как се достига до синдрома на тоталния контрол? До вцепенения страх? До робския манталитет? До това да сме такива, каквито сме? Какви са съставките на този тотален контрол, довел до превръщането ни в покорен, лесен за моделиране, безформен “материал” ?
Ще започна от най-примитивния, най-лесния елемент, който, все пак, не е за подценяване. Чисто физическото насилие и полицейската бруталност.
Спомням си как като млад адвокат пуснах сигнал до Военна прокуратура за побой над мой клиент. Ченгетата бяха толкова самонадеяни, че бяха нанесли побоя не в ареста, а в глуха уличка, подразнени, че при проверка клиентът ми поискал да се легитимират. Така той успя да си извади медицинско удостоверение. Бях млада, наивна и изпълнена с вяра в правосъдието. Мислех, че при убедителните доказателства, с които разполагах, нямаше как да не накажат насилниците. Военна прокуратура отговори с постановление, което ме изпълни с шокирано изумление. В текста се твърдеше, че полицаите възприели отварянето на вратата на автомобила като опит за нападение с хладно оръжие (самата врата), като били действали при неизбежна самоотбрана. Казваше се, също така, че насиняванията и охлузванията върху предните подмишници на човека били резултат от падането му в крайпътна канавка. Смаяно четях тия бисери на приложната анатомия и физиология и, признавам си това, дори се разсмях. Само че на човека, когото защитавах хич не му беше смешно. Той се затвори в себе си, сви се, отчая се. Беше обикновен и скромен гражданин, който никога не се беше проявявал криминално. След този отговор на компетентните власти, загуби вярата си във възможна обществена справедливост.
Сега, всеки път, когато чуя за проявите на полицейска бруталност, си спомням за оня наглед безобиден случай, който, с натрупания в годините опит, вече ми изглежда не смешен и дребен, а страшен. Страшното е в това, че “властта” дори не се опитваше да бъде убедителна, да скалъпи що-годе приемлива версия, да се опита да запази подобие на авторитет. Заключенията в онова постановление бяха открита гавра с правото на човека да очаква закрила и защита. Бяха изплюване в лицето на идеи като разум, демокрация, право. Това смаза духом едно човешко същество. Днес, когато Европа бди над човешките права и достойнство и наказва сурово ония, които ги накърняват, български полицаи убиха с ритници човек (Чората), а друг издъхна при странни обстоятелства, докато е бил конвоиран от служители на “обществения ред”. Пак днес един млад човек обясни как са се гаврили със задържани по време на протеста, като са пъхали палките си в аналната им област (в “Сеизмограф” на 07.02.). А злокобното е в това, че висшите служители в МВР се опитват да прикриват проявеното насилие с аргументи и доводи не по-малко абсурдни от тия, които чух като млад човек преди повече от петнадесет години. За всичко това, за кървавата мелница, за безчинствата и насилието, за унизеното човешко достойнство не виня толкова редовите полицаи. Обикновено те са млади, избухливи, не са си изградили умение да подтискат примитивните си емоции. Виновни са началниците им, които се опитват да ги изкарат в такива случаи герои и жертви, вместо да приложат закона и да потърсят наказание за тях. В очите на полицейските служители държавата, министерството, ръководителите им губят своя авторитет. От подобни случаи те стигат до извода, че справедливост няма, че не е необходимо да действат съгласно нормите на закона, че работят в джунгла, където на силния е позволено всичко. Има ли по-страшна и по-деморализираща ситуация от тази? По този начин утре ще решат, че е допустимо да бъдат обект на насилие и грохнали старици или бременни жени. Но не само полицаите са маша на управляващите за физическото насилие и заплаха. Пребитият журналист от frog news пише предимно на политически теми, а не беше бит от полицията. Лумпените по време на протеста действаха едва ли не като екип с органите на реда при разгонването на протестиращите студенти. Киселина, юмруци, куршуми, побои и ритници от маскирани цивилни или от униформени служители на родната власт… Нима е чудно, че страхът завладява дори и най-будните млади хора и ще си помислят дали при следващия протест да не си останат в къщи? Първият елемент от тоталния контрол е ВЪЗДЕЙСТВИЕТО С КАМШИКА НА СИЛАТА.
Друг аспект на тоталния контрол е икономическото въздействие. Живеем с направо жалък материален стандарт и тревогите ни не са за това, че не можем да си купим нов автомобил или да се обзаведем добре, а за биологическото ни оцеляване. Всеки трепери ще има ли утре пари за храна, лекарства, топлина. Върху струната на този естествен за бедността ни и дълбок страх свирят майстори в манипулацията. Да вземем, например, преекспонираната тема за кризата. Вярно е, че има световна икономическа криза, но едва ли някъде се повтаря като мантра сутрин, обед и вечер колко е страшно, до каква безработица и глад ще доведе и как клетото правителство се чуди с какво да компенсира бизнеса, та да не бъдат изхвърлени работещите на улицата. Думата уволнение се шепне с истински ужас от всеки, който се бои за хляба си. Това прави хората апатични и послушни. Замират икономическите протести, заглъхват справедливите искания, задоволяваме се с жалкия си стандарт, за да не дойде “по- лошо”. Един познат работник, техник със златни ръце и далеч не глупав човек сподели пред мен, че подписал споразумение към трудовия си договор да премине от доста добра на минимална заплата. Другата сума работодателят щял да му дава в “премии”. Удивено го запитах защо е направил такава глупост да се съгласи с нещо толкова неизгодно. Той викна, че всички подписали същите споразумения, защото иначе, заради “кризата” щели да се озоват на улицата. Когато кротко му възразих, че ако нито един човек не подпише няма как да бъдат изхвърлени всички, човекът ми се сопна, че храни семейство и си тръгна, някак прегърбен и унизен. Този втори елемент на тоталния контрол бих нарекла ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ СТОМАХА.
Не по-малко страшна е и манипулацията чрез медиите. Говори се за събития и явления при старателен подбор на начина, честотата на обсъждане, гледаното или слушано време. Бих илюстрирала това само с няколко примера. За мястото на нашето правителство при проблемите около газовата криза, за това какво са направили и какво не са направили се каза и написа много малко. От друга страна, за споразуменията на президента в Москва чух поне тридесет- четиридесет пъти и това при положение, че рядко имам време за радио или телевизия. Наблягаше се върху крайно изгодния резултат и сигурно бих се радвала, ако не си спомнях за подобни изблици на възторг за договора с “Газпром” и преди кризата. За това, че президентът е действал вън от сферата на своята компетентност почти никой не се сети. А един от характерните белези на диктатурата е срастването на законодателна, изпълнителна и представителна власт, както всички юристи и политолози са учили още в първи курс. Слушахме и продължаваме да слушаме непрестанно за ксенофобските и оскърбителни изявления на генерала в Чикаго по отношение на ромското население и гражданите в пенсионна възраст, за това как нарекъл народа си “материал”. Признавам, че в изявлението на Борисов липсва добър вкус, дипломация и култура, че звучи примитивно и дебелашки. В същото време, обаче, смятам, че не е чак толкова злокобно и демонично и че в него не липсват елементи на истина. Вярно е, че ромите, поради своята ниска степен на образованост, биха се ориентирали по-трудно в сложната предизборна ситуация. Вярно е, също така, че възрастните хора гласуват често под влияние на носталгия и емоции. От предишни мои публикации е ясно, че не съм сред обожателите на Борисов и никога няма да бъда. Мисля, обаче, че в случая мелодраматизираха изявлението му, дори и да е нелепо и зле поднесено. Знаете как, с упоритост и честота на заклеймяващите коментарии успяха да демонизират друг един политик, Иван Костов. Питам ви, обаче, защо медиите не вложиха същото усърдие в темата за проваления по вина на управляващите студентски протест? Или за източеното от висши служители на сегашната власт ДДС? Или за ограбването на Европейските фондове? Възможно е, без да се поднася лъжа, само с подбора на темите, които се обсъждат да се влияе на оценъчната способност на хората. Този елемент на тоталния контрол можем да наречем ВЪЗДЕЙСТВИЕ ЧРЕЗ ПОДБОР НА ИНФОРМАЦИЯТА.
Могъщ двигател за промиването на мозъци е нивото на телевизионните предавания. Следим амалгама от боза, мозъчни разхлабителни и селски хумор. Хората делят времето си между сапунените сериали, рекламите, телевизионните игри и остроумията на Слави Трифонов. Как да израстват интелектуално, когато техните умове са впили корените си в подобна тор?! Разбира се, има и светли изключения. Такива са “Сеизмограф” на Светла Петрова; “На четири очи” на Цветанка Ризова, съботното историческо предаване на Божидар Димитров. Но тия чудесни обзорни предавания са веднъж седмично, докато останалата бълвоч залива нас, клетия човешки “материал” всеки ден, всеки час, всеки миг. Защо се чудим, че доста възрастни хора знаят за колко мъже от рода Форестър се е омъжвала Брук, но и представа си нямат кои партии ще участват в изборите?! Управляващите политици чудесно са усвоили тази “паткореч”, за която говори Оруел в “1984”. Те нижат монотонно такива общи приказки и безсмислици, че са в състояние да приспят и дракон и да накарат и ядрената война да изглежда като нещо скучно и безобидно. Този елемент на тоталния контрол бих нарекла ВЪЗДЕЙСТВИЕ ЧРЕЗ ЗАТЪПЯВАНЕ.
И стигаме до най-тежката и сериозна форма на убиване на свободата, автоцензурата. Без друго носим у себе си гените на кроткия и смазан социалистически пролетариат. Когато виждаме, че на хора, свободолюбиви и борбени се случват лоши неща, ни завладява страхът и той ни превръща в най-безпощадните цензури на собственото ни поведение. Забелязали ли сте как иначе разумни и напълно нормални хора се страхуват да споделят пред камера дори мнението си за твърде топлата зима? Не ви ли е правило впечатление какъв сериозен е процентът на ония, които, при анкети, отговарят, че нямат мнение по зададения въпрос. Познавам иначе достойни личности, които не могат да спят седмици от тревога, че са се включили в някаква подписка, заедно с още хиляди други. Ред хора гласуват въздържали се дори и на събрания на етажната собственост, че “да си нямат неприятности”. Често подобни настроения достигат до сериозна параноя. Мой клиент, бизнесмен, се бои да беседва по телефона дори за технически проблеми по търговската регистрация, защото “ония” подслушвали. Когато го запитах кои са, все пак, “ония”, не можа да ми даде смислен отговор. Друг мой познат твърди упорито, че следят електронната му поща и “заразяват” компютъра му с вируси, въпреки че не е политик или с интереси в сериозния бизнес, а безобиден поет. Симптомите изглеждат забавни, но, всъщност, са сериозни и доста страховити. Те показват, че различните лица и форми на страха, на тоталното въздействие са довели до една злокобна трансформация. Човекът е митологизирал лика на контрольорите, превърнал ги е в някаква безпощадна, несъкрушима сила, която е вездесъща като божество и отмъстителна като демон. Така “кротувай си” е апелът на родители към деца, на съпруги към техните съпрузи, на приятели и роднини. Страхотен бонус за ония, които желаят да постигнат тотален контрол…
Трудно е да стигнем до заключение как да лекуваме злокачествената болест. Може би, трябва да вярваме в нещо по- значимо и свято от собствения си жалък бит. Може би, трябва да си забраним поне един месец да гледаме телевизия, а след това да се опитваме по всеки въпрос, спокойно и разумно да решаваме какво е НАШЕТО мнение. Вероятно, трябва да си обещаем да изразяваме това мнение смело и открито всеки път, независимо дали то ще се хареса на всички. Да правим всичко това стъпка по стъпка като дълго боледувало дете, което отново се учи да ходи. Не бива да продължим да бъдем обект на този тотален контрол, който отравя въздуха, светлината, смеха и любовта ни. Отравя всичко около нас. Не бойте се. За оцеляването на всеки, който се стреми към доброто и светлината има кой да се погрижи. А липсата на свобода е тотален мрак.
Паула Лайт.

ПРЕДИЗБОРНО ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ВСИЧКИ БЪЛГАРИ

СКЪПИ МОИ ПРИЯТЕЛИ И СЪНАРОДНИЦИ,
Предстоят парламентарни избори и ония, които с деянията си ни донесоха толкова страдания и неволи може отново да бъдат избрани с 10 – 15 % от българските граждани, защото другите, отчаяни, обезверени и отвратени, са си останали в къщи. Така, мандат след мандат, ще гледаме все същите недостойни и презирани от нас лица в ролята на народни представители и те ще определят съдбините ни, ще имат имунитет при разследване за корупция, ще черпят блага. Защото вашите неподадени гласове ще бъдат разпределени между тях. Нека не го допускаме! Ако си останете в къщи и не гласувате, това НЕ Е НАКАЗАТЕЛЕН ВОТ, а услуга в полза на хората, които искате да изритате вън от политическия живот. Моля ви, ако не харесвате никого от кандидатите на политическите партии, все пак, гласувайте. Гласувайте с бюлетина, в която сте зачеркнали всички. По този начин ще попречите да получат от държавата субсидии и за вашите гласове лица, които не одобрявате. Излезте и подайте вота си! Ако съединим много малки пламъчета, ще запалим клада, на която ще изгорим или поне поопърлим злото. Нека политиците видят, че народът ги уволнява! Нека пред света грейне истината, че сме хора, а не стадо овце! Целта е проста. Ако парламентарните избори завършат, например, със 70% гласували и 40% недействителни бюлетини, това ще бъде достатъчно основание да се твърди, че Избирателният закон не отразява волята на избирателя и да се подеме борба за РЕФЕРЕНДУМ за смесена или мажоритарна система при изборите, както и за това, ако не са гласували 50% + 1, изборите да не бъдат легитимни. Това ще ни даде шанс да не гледаме ден след ден, за цели десетилетия, едни и същи лакоми, корумпирани и долни нищожества, седнали зад банките в Свещения храм на народовластието. Това ще бъде крачка напред, колкото и плаха да е тя. Запомнете, че ако пуснете бюлетина, в която сте зачеркнали всички кандидати, ще се отчете като недействителна, но гласът ви ЩЕ СЕ БРОИ! Нека Светлината ви озарява и закриля!
Паула Лайт – http://www.hermesbooks.com/detail.php?pID=941&pcatID=14 (internet supply).